Всеки от нас е различен и това
е много интересно.
Не, не, по някои неща много си
приличаме, това е още по-интересно!
Жирафът, който
не се побираше в книжката
Веднъж, докато се разхождаше,
той срещна невиждани досега съ-
щества – една висОООка птица,
която не можеше да лети, животно с
дЪЪЪлга муцуна като тръба, дру-
го, като голЯЯЯма иглена топка
и последното беше много рядко
срещано в Африка зайче. Те не се
притесняваха от жирафчето. Под-
скачаха, търкаляха се, забавляваха
се. Но на Живко му беше много
трудно да играе като тях, защото
дългият врат му пречеше. Стоеше
отстрани, тъжен и самотен, а как
му се искаше и той да се забавлява!
Жирафчето Живко имаше толкова
дЪЪЪлъг врат, че не можеше да се
побере в страниците на книжката.
Главата му винаги се подаваше я
на следващата страница, я изчезваше
някъде в облаците... Животните,
които познаваше, го намираха за
странен, не желаеха да играят с
него и му се подиграваха. Живко не
искаше да им се натрапва и стоеше
далеч от тях.
48