Мечтая си да бъда

красива златна химикалка!

Едно зелено буболече замисли се и тъжно рече:

– От кой така е наредено – като трева да съм зелено? Костюмът ми

по мярка шит е, пък не изпъква сред тревите! Изглеждам, сякаш съм

невидим... – изхлипа то с гласец обиден. – Ех, как мечтая за блестящ,

сияещ отдалече плащ!!!

Внезапно слънцето напече зеленичкото буболече и чудо! – в гладките

крилца изгряха мънички слънца.

– О, щастие невероятно – та аз съм златно, златно, златно!

Обаче, както често става, след миг бедата се задава в лицето на

доволна сврака, която гладно с човка трака:

– Ммм, майски бръмбар за ордьовър! Какво бижу, какъв шедьовър!

Обичам хапките красиви... Аман от буболечки сиви!

– О, майчице! – дочу се крясък. – Защо ми беше този блясък! – и

буболечето се сгуши под схлупено листо от круша.

Наоколо – треви зелени...

– Красиви... също като мене! – засмяно под мустак си рече

зеленичкото буболече.

Прозя се... даже ми се струва – зелени сънища сънува.

Мая Дългъчева

А аз се харесвам такъв,

какъвто съм!

Зелена приказалка

ордьовър

– нещо за ядене,

сервирано преди основното

ястие.

шедьовър

– изключително

добра творба в изкуството

плащ

– наметало, пелерина