2.

Златушко дълго се люшка

на своето клонче.

Погледа, почака

и заплака.

– Защо плачеш? –

попитаха две тревички. –

Тръгвай! Отлитнаха всички.

– Не можах да се откъсна,

когато бе време –

вече е късно.

Сега кой ще ме вземе?

Тук ще изсъхна. Самичко.

– Защо? – извикаха двете тревички. –

Не искаш ли да слезеш при нас?

– Че защо съм ви аз?

Едно малко, жълто листенце!

– Ти ще ни бъдеш палтенце!

Ела, ела –

много близо е зимата зла.

Без теб ще загинем в дните студени!

– Без мене? –

Тъй се зачуди Златушко

сред голите клони,

тъй трепна, че в миг се отрони

върху двете тревички.

А тревичките се свиха

в малкото жълто листенце

като в палтенце.

По Леда Милева

?

Кой е Златушко? Защо плаче и

тъгува?

Какво му предлагат двете тревички?

В какво се превръща листенцето за

тях?

Как се чувства то накрая?

!

Прочетете по роли втората част.

Изиграйте я. Покажете как се променя

настроението на героите.

Как ще озаглавите двете части на

текста? В коя от книжките ще го открие-

те? По какво се досетихте?

107