Тогаз се намесих:
– Оставете ваш’те звънци и престилки!
Ние ще открием училище ново! Там млади
и стари ще бъдат другари. Звънци не ще
има. Кой когато иска и където иска, уроци
ще взима. Кой какво желае, това ще си учи.
И аз ги подканих:
– Кой какво ще прави, хайде да научим!
И тозчас юнашки ний се заловихме. И
сутринта рано училище наше вече уре-
дихме накрай двора школски. И с надпис
стобора дори украсихме.
Стекоха се хора и млади, и стари.
Ученето почна. Моите другари с смях и
сладкодумство омаяха всички. Звънецът
удари. Но никой не влезе във класните
стаи. Тогава пристигна учителят Страти.
Той послуша малко от наш’та наука и гла-
ва поклати, но нищо не рече. После се за-
тече госпожица Дора. И тя бе пленена от
моите хора. После друг учител. После вто-
ри, трети. И еднаква участ всичките споле-
ти. От нашето слово омаяни бяха. Тогава
аз викнах: „За днес стига вече!“. Но наша-
та слава полетя далече. Докъде достигна,
после ще ти пиша.
Поздрав най-сърдечен! Твой приятел
вечен: Патиланчо Данчо.
По Ран Босилек
!
На кои от въпросите можеш да от-
говориш самостоятелно?
1. Кой герой разказва историята?
2. Какво предлага той? Защо?
3. Кой какво ще прави в патиланския
проект?
4. Успяват ли децата да осъществят
проекта?
5. Кои са ученици в патиланското
училище?
!
Каква е твоята оценка за патилан-
ския проект?
Ти за какво училище мечтаеш? Ис-
каш ли да четеш за други патилански
приключения?
109