Синя приказка
Имаше едно време един син кит. Той беше
прекалено огромен и прекалено самотен.
Плуваше насам-натам из огромното море и
все се мъчеше да заговори някого, но обикно-
вено още на първата дума всички се разбяг-
ваха. Нямаше с кого да обсъжда дали ще вали
утре. Нямаше с кого да си играе, нито на кого
да разказва приказки. Никой не го обичаше и
той не обичаше никого.
Един ден по обяд той беше задрямал, но се
събуди от особено гъделичкане. Усети, че по
гърба му ходят стотици малки крачета. Това
наистина беше нещо необичайно и той реши
да се потопи под водата, че да се поохлади.
И докато се гмуркаше, видя едно ято сини
птичета, които хвръкнаха уплашени в небето.
Заинтригуван, китът веднага подаде глава
и попита:
– Кои сте вие?
– Ние сме синигерчета. Най-накрая и ние се
престрашихме да емигрираме на юг, защото в
нашата страна стана твърде студено и твър-
де опасно за такива малки и крехки създания
като нас
– отвърна едно от тях.
– Ние летяхме, летяхме и толкова много се
изморихме, че със сигурност, ако не Ви бя-
хме помислили за синьо островче в огромно-
то море, щяхме да изпопадаме във водата и да
се удавим. Ние не можем да плуваме. Моля
Ви да ни помогнете? – допълни друго.
?
Защо синият кит е „прекалено самотен“?
Какво необичайно нещо се случва един
ден?
Защо синигерчетата се озовават на гър-
ба на кита?
!
Как мислиш, че ще постъпи китът?
Празниците
сближават хората.
Книгите също.
Да, четенето
на истории за
приятелството
ме вълнува!
124