Златното яйце

Някога съществуваше обичай да се бо-

ядисват яйца за Великден и да се чукат с

тях млади и стари за здраве. И досега тоя

обичай не е забравен. Историята, която ще

разкажем, се случи преди няколко години в

една къща, където имаше такива великден-

ски яйца. Домакинята ги беше боядисала с

различни бои, украсила ги бе с картинки и

ги бе сложила в сламена кошничка.

Седяха си яйцата в кошничката и очак-

ваха с нетърпение празника, като се над-

преварваха да се хвалят кое от тях ще из-

лезе най-здраво.

– Кой, аз ли? – говореше голямото злат-

но яйце, което седеше най-отгоре в кош-

ничката и се мислеше за световен шампи-

он. – Ами че аз мога да счупя сто такива

като вас, без да ми мигне окото!

– Не е вярно, аз съм най-здравото! – ви-

каше едно зелено яйце, украсено с бягащо

зайче. – От най-високата къща да ме хвър-

лят, пак няма да се счупя!

– А пък аз съм толкова силно, че авто-

мобил да мине отгоре ми, ще го обърна! –

хвалеше се трето, което беше боядисано

жълто и приличаше на лимон.

Така се хвалеха и се препираха яйцата

в кошничката, а часовникът в стаята тра-

каше и въртеше бавно стрелките си. Най-

сетне празникът дойде и часът на състеза-

нието настъпи.

Около голямата маса в трапезарията се

събраха много хора, домакините, децата

им и още неколцина роднини.

– Чакайте най-напред да се чукнем с

по едно яйце! – извика домакинята и като

донесе от съседната стая кошничката с

боядисаните яйца, сложи я в средата на

трапезата.

– Хайде, който обича, може да започва! –

Аз избирам

яйчице с най-

юначно сърчице!

Какво яйце избираш

за Великден – златно

или червено?

каза златното яйце, но никой от хората не

го чу.

Те взеха други яйца от кошничката и за-

почнаха да се чукат:

– Прас!

– Прас!

Счупи се и зеленото яйце с бягащото

зайче, и жълтото, което приличаше на ли-

мон, и синьото с нарисувания отгоре му

палячо, и още едно зелено, и още едно

жълто, и още едно синьо. Счупиха се де-

сет яйца.

126