– Ура! Моето излезе борец! – извика малкото момче, което
държеше в ръка розово яйце с жълто патенце.
– Я нека дойде тоя борец да се чука с мене! – обади се злат-
ното яйце, но и тоя път пак никой не го чу.
„Знаят си хората, че никой не може да се мери с мен по здра-
вина, та затова не ме и закачаха“ – мислеше си самодоволно
златното яйце и се надуваше от гордост.
На следния ден кошничката бе сложена отново на трапезата
и там отново бяха счупени няколко яйца.
– Оставете златното яйце за най-подир – каза домакинята на
едно от децата, което посегна да го вземе. – То е тъй хубаво!
Нека поседи за украса в кошничката!
– Чухте ли какво казаха за мен? – говореше златното яйце и
не можеше да си намери място от радост. – Да поседя за украса
в кошничката. Хей, чухте ли какво казаха за мен?
Минаха няколко дни и в сламената кошничка останаха само
две яйца: златното и едно червено, което беше мъничко и сра-
межливо и което досега не бе проговорило нито дума за себе си.
– Значи, днес ще се чукам с теб! – извика голямото златно
яйце, като изгледа презрително червения дребосък. А червено-
то яйце стана още по-червено, защото се зарадва, че ще се бори
със златно яйце.
На обед майката даде по едно яйце на всяко дете. Златното на
момиченцето, червеното – на момченцето.
Децата застанаха едно срещу друго и – прас! – чукнаха вър-
ховете на яйцата.
По Светослав Минков
Какво правят яйцата в кошничката? Какво казва всяко
от тях? Какво се случва, когато празникът настъпва?
!
Как според теб ще завърши историята? Трябва ли да съ-
дим за способностите по външния вид?
Децата приличат ли понякога на яйцата от великденската
кошничка? Защо мислиш така?
Знаеш ли това?
Писателят Светослав Минков е написал и други
интересни приказки: „Цар Безсънко“, „Захарното
момиче“, „Месечко“, „Джуджето Тинтирин“, „Как
гарджето става певец“, „Сапунените мехури“.
Коя от тях искаш да прочетеш?
127