Забавно е да
се пътешества
мислено.
Децата обичат да
откриват света
с книга в ръка.
Било зима в гъстата дъбрава. Вълкан цял ден се отегчавал.
Дори приятелите му се чудели как да го развеселят…
Една сутрин той се погледнал в огледалото и се провикнал:
– Открих! Ще тръгна да пътувам! Отдавна си имам мечта –
да пътешествам по света!
Речено-сторено. Вълкан се озовал на път дори преди да пре-
брои до три.
В Париж се възхитил на града и открил Айфеловата кула,
докато пътувал с корабче по Сена.
– Ах, как е нависоко извисена! – възкликнал замечтан Вълкан.
– Ако се изкачиш най-горе, ще видиш цялата земя като на
длан – уверил го един прелитащ гълъб.
Вълкан набързо доприпкал до върха, от там дано да види
своята гора, ала отгоре само покриви съзрял. И гълъби, които
с него си правели шега.
В Лондон Вълкан посетил града в компанията
на три сладки катерички. Отишъл в Бъкингамския
дворец.
– Бих искал да се срещна с английската кралица
– учтиво казал на пазача пред вратата.
Ала пазачът не помръднал.
Вълкан опитал да го заобиколи. Но той извикал,
разгневен:
– Вълк! Вълк! Животът на кралицата е застрашен!
Заловили Вълкан. Горкият, хвърлили го в една
тъмница.
Но за късмет английската кралица видяла всичко
от балкона и незабавно разпоредила да освободят
Вълкан. „Аз цял живот мечтая с вълк да си пия чая.“
Вълкът, който искал
да обиколи света
132