Автобусчето,

което се страхуваше

от тъмното

Имаше едно време едно червено авто-

бусче, което живееше в гаража с майка си и

баща си. Всяка сутрин зареждаха тримата

с бензин, масло, въздух и вода, а после те

возеха хората от селото, където живееха,

до големия град край морето и обратно.

Автобусчето беше минавало по този

маршрут много пъти, но само през деня,

никога нощем, защото ужасно се страху-

ваше от тъмното.

Веднъж майка му каза:

– Слушай сега да ти разкажа една

приказка:

Някога, много-много отдавна, тъмно-

то се страхувало от автобусите. Един ден

майка му рекла: „Не трябва да се страху-

ваш. Още е ден, но ако ти не се покажеш,

за да се стъмни над света, хората няма да

знаят, че е време да си лягат. Звездите няма

да разберат, че трябва да изгреят на не-

босвода. Така че, давай! Опитай, бавно и

полека“.

Така тъмното, което се криело зад слън-

цето, излязло и полека запълзяло по улици-

те и край къщите. Край него профучавали

автобуси. Тъмното решило да бъде смело

и продължило да пълзи нататък. Запалили

уличните лампи, а автобусите светнали фа-

ровете си.

Тъмното обаче не се предавало и про-

дължило нататък. Не щеш ли, преди да раз-

бере какво става, един автобус го прегазил,

като свирнал силно с клаксона си. Каква

изненада! На тъмното му станало приятно.

Е, усетило лек гъдел, но все пак чувството

било много приятно!

След това и други автобуси минали през

тъмното със светналите си фарове. Хората,

които си купували билети вътре, ставали

от седалките или се настанявали удобно и

изобщо си прекарвали доста добре.

Мен ме е страх от

тъмното, а уж не съм

страхлива.

Аз пък съм

безстрашен.

Тъмното се

страхува от мен!

28