Приятели много,
ала как да
разбереш кой е
истински?
Пр
иятели мно
го
Без приятели човек е
самотен.
Селянинът и мечката
Преди много-много години една мечка
и един селянин били приятели. Решили
двамата да садят ряпа. Селянинът рекъл:
– На мене коренчето, а на теб, мецано,
вършеца.
Израсла ряпа – за чудо и приказ.
Взел селянинът коренчето, а на мецана
дал вършеца.
Мърморела мецана, но нямало какво да
прави.
На другата година селянинът рекъл на
мецана:
– Хайде пак да сеем дружно.
– Хайде. Само че сега ти вземи върше-
ца, а на мене дай коренчето – уговаряла
го мецана.
– Добре! – рекъл сговорливият селянин.
– Нека бъде както искаш.
И посели пшеница. Родила се добра
пшеница. Обрал селянинът вършеца, а на
мецана дал корените.
Оттогава мечката и селянинът си разва-
лили приятелството.
Константин Ушински
Превод А. Каралийчев
Какво решили приятелите?
Какво предложил селянинът? Как се
почувствала мечката, когато получила
дела си?
Какво станало на следващата година?
!
Защо се развалило приятелството?
Какво мислиш за постъпката на селянина?
* * *
Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв –
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв“!
Валери Петров
вършец
– надземна част
на растение
реколта
– събрани
плодове и зеленчуци
57