Среща

с вещица

човекоядка

˓ли́ ˁпиридоноваͲ˓лка

За какъв случай мечтае

детективът Кръст̽о?

А какъв му се пада?

Дали детективът ще

се наеме да разследва

изчезването на приказки?

Н

а стъклото на вратата се очерта жен-

ска фигура, точно като в детектив-

ските романи. Сега в стаята щеше да

влезе мистериозна красавица, която щеше да

ми повери ужасяваща тайна. В крайна сметка

аз щях да разреша заплетения случай, щях да

забогатея неприлично и щях да се оженя за

красавицата. Знаех си, че този занаят е само

за мен!

Вратата се открехна и… в кантората влезе

хлапе, мъкнещо голям плюшен мечок. Тряб-

ва да им се забрани на тези деца да размахват

играчките си пред чуждите стъкла! Бях взел

мечока за красавица...

– Ти ли си детективът? – попита мъниче-

то. – Искам да те наема. Казвам се Беста. А

това е Мечо.

– За какво става дума? – попитах важно аз.

– Става дума за откраднатите приказки! –

прошепна зловещо тя.

Глупости някакви. Засмях се кисело:

– Приказките не са нито пари, нито диа-

манти. Кой ще седне да краде някакви си

приказки?

– Не „някакви си приказки“, а всички при-

казки – викна Беста. – Не разбираш, изчез-

нали са! И от книжките, и от дисковете, от

кукления театър, от телевизора, от радиото и

дори от електронните игри...

Направих най-скептичната си физиономия.

– Разкажи ми приказка! – тропна детето с

крак. Момиченцето стоеше и ме гледаше на-

стоятелно. Пфу, добре. Ще разкажа приказка.

Когато бях малък, всяка вечер мама ми чете-

ше приказки. Страхотни бяха. Примерно има-

ше една, ама суперска, ви казвам. За Снежна-

та кралица. Облегнах се на бюрото

и отворих уста. От нея не излезе и

звук. Странно.

– Виждаш ли? – ококори се срещу

мен Беста.

Нищо не виждах. Просто бях заб-

равил приказката. По-добре да раз-

кажа онази за момичето с червената

шапчица и вълка. Нея всеки я знае.

Отворих уста. Пак нищо. Приказка-

та я нямаше!

Какво ще

стане, ако

книгите

изчезнат?

˄жасно скучно. ˍе

стане тъмно. ˍе

изчезнат и чувствата,

мислите, думите, а

след тях и хората.

114