И
н
т
е
р
в
ю
с
г
е
р
о
я
…
Т
е
с
т
.
.
.
К
н
и
ж
е
н
т
е
а
т
ъ
р
…
Ч
и
т
а
т
е
л
с
к
и
д
н
е
в
н
и
к
…
П
р
е
п
о
р
ъ
к
а
.
.
.
П
р
е
д
и
з
в
и
к
а
т
е
л
с
т
в
о
…
ПЪ
Т
Е
ЧК
А
н
а
ч
е
т
е
н
е
т
о
– Не може да бъде – отвърна Незнай-
ко. – Според мен слънцето не е по-голямо
от чиния.
– Само така ни се струва, защото то е
много далече от нас. Слънцето е огромно
нажежено кълбо. Виждал съм го с моя да-
лекоглед. Ако от него се беше откъснало
дори и най-малко парченце, щеше да раз-
руши целия ни град.
– Виж ти! – почуди се Незнайко. – Пък
аз не знаех, че слънцето е толкова голямо.
Отивам да разкажа на нашите.
Незнайко се затича с всички сили към
къщи и започна да вика:
– Братчета, спасявайте се! Парчето
лети!
– Какво парче? – го питаха.
– Парче, братчета! От слънцето се е от-
къснало парче. Скоро ще тупне и тогава –
край на всички ни!
– Какви ги измисляш!
– Нищо не измислям аз. Лупов го е ви-
дял през тръбата си.
Всички почнаха да гледат към слънцето.
Заслепени, те наистина започнаха да виждат
слънцето нащърбено.
А Незнайко викаше:
– Спасявайте се кой как може! Беда!
Братчета, знаете ли какво нещо е слънцето?
То е по-голямо от цялата наша земя. Такова
нещо е то! И знаете ли, братчета, от слънце-
то взело, че се откъснало едно парче и лети
право към нас.
То скоро ще падне и ще смачка всички ни.
Какъв ужас! Ако не вярвате, идете и питайте
Лупов.
Всички изтичаха при Лупов и се разбра, че
наистина Незнайко е съчинил всичко. Ех, че
смях падна тогава! Всички се присмиваха на
Незнайко и казваха:
– Не можем да се начудим как ти повяр-
вахме!
– Ами аз не се ли чудя! – отговори Незнай-
ко. – Та и аз бях повярвал. Ето какво чудно
момченце беше този Незнайко!
Из „Приключенията на Незнайко“
Защо жителите на ʧрада на цветята
се наричат дребосъчета? Кой с какво се
занимава, кой с какво е известен?
Ако ти беше дребосъче, как щеше да се
наричаш? ʻа коя улица щеше да живееш?
ʽпиши я.
Разкажи случката с ʻезнайко от името на͗
ʻезнайко
ཋупов.
119