Златни облачета
˃ра̜ко ˁимеонов
Облачета златни
по небето плуват.
Те над нас осъмват –
где ли ще нощуват?
Може би в далечни
ширни небосклони
вятърко крилати
ще да ги подгони.
През където минат
облачета златни,
вредом ще пролеят
сълзи благодатни.
Планината
от моя прозорец
ʸеда ʺилева
Добро утро!
Пред мен в синевата
мълчалива стои планината.
Мълчалива е тя, но се кичи
като весело младо момиче!...
Блесне слънце с лъчите си ярки,
тя облича си блузка на шарки.
Дойде пладне – тогаз планината
си изплита венче за главата
от влакната на облаци бели,
по небето сами долетели.
Вече залез трепти над земята.
Пак поглеждам – сега планината
в тънка розова нощница чака
да я скрие от хората мрака.
Лека нощ!
Под завивка мъглива
планината заспива.
ʻа какво се любува героят͗ как плаͲ
нината се мени пред очите му? Защо?
А променя ли се настроението?
С какво поетесата сравнява планиͲ
ната? ʽпиши как се променя тя, като
използваш думи от текста.
Какво настроение създава стихотвоͲ
рението? Кои думи в него показват какви
са облачетата, небето, вятърът и дъждът?
Какви картини може да нарисуваш по
текста? Каква мелодия им подхожда?
Писателите и поетите приличат на художниците͗ и
те рисуват картини, но с думи. Затова ги наричаме
майстори на словото, а думите с които описват
качества на героите, предметите и явленията, се
наричат
епитети
.
Речта става поͲобразна и поͲ
емоционална, когато се използват и
сравнени́
.
ʻапример͗
Планината е красива
като
младо и
весело момиче
.
14