лекс обичаше да минава край кабинета

по музика. Надяваше се да види врата-

та открехната. Тогава щеше да влезе

тихо и само да погали пианото, което беше

там. Беше чувала госпожа Иванова да свири

на него и всеки път оставаше наблизо, за да я

слуша. Веднъж дори видя как иззад пианото

излезе малко момиче, което затанцува като

най-добрата балерина. После се изгуби така,

както се и беше появило.

На следващия ден Алекс разказа за него на

приятелката си.

– Не може да бъде! – отсече тя. – Ти

просто четеш много книги. Сигурно и сега

фантазираш.

– Не, не, наистина видях момичето, кое-

то танцуваше – повтори детето и добави: –

Знаеш ли, искам и аз да свиря като госпожа

Иванова.

– Тогава тръгни на уроци по пиано.

Алекс наведе глава. Тя отдавна мечтаеше за

това, но майка Ӝ нямаше възможност да пла-

ща големите такси, а татко Ӝ живееше някъде

другаде и се обаждаше все по-рядко.

Един ден, когато госпожа Иванова пак

беше в кабинета по музика, Алекс влезе тихо,

престраши се и каза:

– Госпожо, много Ви моля, научете ме да

свиря на пиано!

Учителката я погледна изненадано. После

Ӝ зададе няколко въпроса и като разбра, че

Алекс вероятно никога няма да има свой ин-

струмент, се опита да обясни, че не може да

Ӝ помогне.

– Моля Ви! – повтори пак детето.

Госпожа Иванова само въздъхна и две-

те седнаха пред пианото. Учителката започ-

на да му показва как да държи ръката си над

клавишите.

– Не си пери пръстите така грозно! – току

го смъмряше тя. – Представи си, че имаш мал-

ка топка в ръката си.

Занимаваха се до края на междучасието и

госпожата с изненада откри, че Алекс възпри-

ема бързо и се справя с голяма лекота. Затова

реши да Ӝ отдели време преди часовете си във

вторник, четвъртък и петък.

Когато си тръгна към къщи, детето чу стъп-

ки зад гърба си и се обърна. Беше моми-

чето, което танцуваше толкова красиво.

– Как се казваш? – попита го Алекс.

– Рея – отвърна то. – Твоят първи урок

не беше съвсем лош.

– Само че госпожата няма много време

за мене, нали чу?

– Не се тревожи. Просто изпълнявай

това, което изисква от теб – и Рея се из-

губи сред хората на улицата.

Алекс наистина се опитваше да запом-

ни всичко ново, което учителката Ӝ обяс-

няваше. За два месеца научи много неща и

вече свиреше някои съвсем лесни етюди.

Беше вторник и в голямото междучасие

Пиано от картон

Анета ʪучева

Алекс отдавна желае да свири

на пиано, но майка ̝ няма

възможност да плаща скъпите

частни уроци. Могат ли да се

сбъднат мечтите на едно бедно,

но талантливо дете?