Сън в лятна нощ
ʸиана ʪаскалова
Дядо покоси тревата и една купа издигна
тъй голяма, тъй висока, че небето стигна!
Месечко веднага седна върху този трон небесен,
дворът се изпълни с блясък и със мирис пресен.
Тихо, тихо… Птичките мълчат послушни.
А сеното чувам: шушне, шушне.
– Внуче – каза дядо, – ставай от леглото!
Тази нощ ще спим със тебе във сеното!
Как изглежда купата сено през очите на
момчето? С кои епитети и сравнения я описва
авторът? Защо използва повторения?
Представи си, че и ти си там ʹ в леглото под
небето на лятната нощ͗ какво виждаш и чуваш,
какъв аромат усещаш, за какво мечтаеш?
Защо авторът е избрал това заглавие за текста?
Кой на кого е изпратил писмо? Кой го
прочита? Как внучката посреща писмото
от баба си?
Какво означава за внучето гостуването
на баба? ʽт кое изречение разбираш
какво найͲмного обича внучката?
ʻапиши истинско писмо на някого и
го изпрати по пощата. Разкажи как то ще
стигне до получателя.
Писмо
ʪора ʧабе
Писмото е най-голямата радост. Не
знаеш какво има в него и умираш от
нетърпение да го отвориш. А като го
прочете кака, вече знаеш, че баба ще
дойде на гости от Лясковец. А то зна-
чи: пълна кошница с черешки, пресни
наденички (много обичам наденички),
баница и сушени сливи с орехи вътре.
То значи още: приказчици. Ох, баби-
ните приказчици! Нямаме търпение да
си легнем рано, баба да седне до лег-
лото и да разправя. Само малкото ми
братче, като каже: „Знам тази приказ-
ка“ – и заспива. И аз я знам. Слушала
съм я от мама и от леля и пак не мога да
се наситя на „Житената питка“. Колко
пъти баба я разправя, все си променя
гласа, сякаш друга приказка разказва.
А най обичам, когато баба сбърка и аз
я поправям!
Сега пиша писмо на баба, че я чака-
ме с нетърпение. А през лятото ние ще
Ӝ отидем на гости.
Колко ще се радва баба на писмото!
41