Картинката накара старицата дъл-

боко да се замисли. После тя тихичко

заговори, а Лео слушаше и не можеше

да определи дали му разказва истинска

история, или приказка.

Но чуйте и вие и решете сами:

„Това е картина на есенна гора. –

разказваше лъвицата. – Няма да видиш

такава у нас. Там, където се среща, има

четири различни сезона. Лято, горещо

като нашето. Тогава дърветата са така зелени, както си свикнал да

ги виждаш. Лятото има по-стара сестра – есента. Живяла е дълго,

видяла е много и е много препатила. Знае, че след нея ще дойде зи-

мата. А тя, зимата, е високомерно красива и много, много студена.

По-студена от най-ясните нощи в пустинята. Есента не може да

остави дърветата безпомощни за срещата им със зимата и за да ги

подготви и предпази, им разказва различни приказки. Те слушат и

полека-лека заспиват. Приказките на есента са толкова увлекателни,

че сънищата на дърветата са пъстри и палави като пеперуди. Лис-

тенцата им започват да вярват, че сънищата са истински, оцветяват

се в златисто и в червено и политат, политат... А есента е весела и

се усмихва топло в пъстрите следобеди. Когато отлетят и послед-

ните листа, дървото вече спи дълбоко и зимата не успява нито да

го вледени, нито да го уплаши.

Но се срещат и непокорни дървета, които не вярват на весели

приказки. За тях есента е строга и назидателна. Разказва им стра-

ховити приказки и им изпраща слана. Сланата е красива. Бял пра-

шец от кристалчета полепва по листата и те заблестяват от лъчите

на слънцето. Но кристалчетата са ужасно студени и убедително

показват на дърветата какво ги чака. Уплашени, листата им ста

ват кафяви, разплакват се и капят, капят... Тези дървета натъжават

есента и тя се усамотява в мъглите си.“

Старата лъвица замълча и се загледа някъде отвъд дюните. Лео

тихо промълви „Довиждане!“. Вятърът триеше следите, оставяни

от лапите му по пясъка, но лъвчето не забелязва-

ше. Мислеше за сланата и за красивите неща, кои-

то често се оказват коварно опасни. Мислеше и за

приказките, които са нещо много повече от увлека-

телни истории, разказвани преди заспиване.

Какво научава ཋео от

приказката на баба си?

За какво продължава да

размишлява след края ̝?

Какво са приказките за

него? А за теб?

Защо хората мечͲ

таят да имат съдбата на

ཋео, а за какво мечтае

той? Има ли прилики

между историята за ཋео

и онова, което се случва

в твоето семейство?

Защо текстът е озаͲ

главен „Пъстрата разказͲ

вачка на приказки“?

ʽткрий в художествеͲ

ното описание на есенͲ

ната гора͗

кои епитети използва

авторката

с какво сравнява

сезоните и сънищата

на дърветата

кога есента е весела,

кога е тъжна.

А вие искате ли

да попитате нещо

разказвачката на

приказки?