Всички си отидоха. Заниза-

ха се мрачни дни. Заваля дре-

бен дъждец. Наквасеното дими-

тровче тежко отпусна цвят над

гърнето. Една дъждовна капка

се търкулна по най-долния лис-

тец на цвета и се нагласи да падне.

– Ах, колко съм уморена! – въз-

дъхна тя.

– Откъде идеш? – попита любопитно

лястовичето.

– Остави се. Голям път изминах. Ида от

Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъж-

довна капка: Аз съм сълза.

– Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тре-

вожно лястовичето.

– Майчина. Историята на моя живот е къса.

Преди девет дена уморена и насълзена ляс-

товичка кацна върху мачтата на един голям

океански параход. Аз стоях в дясното око на

кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше

силен вятър. С немощен глас продума лясто-

вичката на вятъра:

– Братко ветре, когато ходиш над света, ако

минеш през България, отбий се при моето си-

ротно пиле и му кажи да се пази от черния ко-

так, който се върти в градината. Забравих да

поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи

му още, че моето сърце изсъхна от мъка.

– Къде е твоето лястовиче? – попита

вятърът.

– Оставих го в едно пукнато гърне, тър-

кулнато, в градината, където цъфтят морави

димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястович-

ка, аз се отроних от окото Ӝ. Вятърът ме граб-

на и ме понесе над света. Девет дена летях.

Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм умо-

рена! Искам да капна и заспя.

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна.

Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата

майчина сълза.

– Благодаря ти, майчице! – прошепна то,

легна си в перушината и заспа, затоплено от

сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

Прочети есенната картина, с която започва

приказката.

Какво настроение предизвиква тя у теб?

С какво настроение лястовичето посреща

есента? Защо?

Каква е тъжната история на птичето?

Какво се случва през лятото?

Какво става в началото на есента?

Какво си представи и почувства ти, докато

чете историята на лястовичето?

Ако ти беше лястовичето, какво щеше да

направиш?

Каква е историята на майчината сълза?

Какво изпитва лястовичето, докато я слуша?

Какво видя, чу и почувства ти, докато я

чете? А на кои думи найͲсилно заби твоето

сърчице?

Разкажи по твой избор и с твои думи найͲ

тъжния, найͲстрашния, найͲрадостния, найͲ

вълшебния момент от тази приказка. Смяташ

ли, че краят е щастлив?