Кърпена глава

ʧа̜ ʥас

ърпена глава беше първото творе-

ние на професора. Беше странно на

вид нещо, с донякъде човешка форма,

но не по-голямо от маймунка и направено от

всевъзможни части и парчета. Плешивата му

кръгла глава беше цялата в кръпки и шевове,

а двете му очи бяха с различен цвят. Лявото

беше малко черно мънисто, а дясното беше

голямо, ярко и леденосиньо. Струваше си да

го види човек. Това око почти светеше в тъм-

ните ъгли на замъка.

– Да, да!!! Ври и кипи! Още сила! Още!

Сега малко по-малко… сега повече! Повече!

ПОВЕЧЕ! Живей! – крещеше професорът.

През годините Кърпена глава бе станал

свидетел на „раждането“ на десетки творе-

ния. И всяко от тях му напомняше, че той бе

най-важното дело в живота на професора… и

че двамата си бяха обещали да бъдат прияте-

ли до края на живота си. Но това беше преди

много, много време. Кърпена глава отдавна

беше забравен. Той въздъхна, загледан в но-

вото чудовище, което за пръв път отваряше

гигантското си, единствено око.

– Успях! Създадох почти живот! Отново!

Ти си НАЙ-ВЕЛИКОТО МИ ТВОРЕНИЕ!

Професорът се превиваше от смях. Кърпе-

на глава трябваше да признае, че Същество-

то беше впечатляващо – много по-голямо и

внушително от всичко останало, което про-

фесорът бе създал до момента. Нещо пове-

че: притежаваше почти идеален баланс между

отвратителност и чудовищност. То размърда

огромните си ръце и задърпа дебелите коже-

ни каишки, с които беше вързано. После от

гърдите му се раздвижи трета, по-малка ръ-

чичка, а господарят му изписка победоносно.

Кърпена глава погледна дребните си несиме-

трични ръчички и се почувства по-тъжен и

по-забравен от всякога.

– ГРУУУУУУАААУУУУУУУУ!

По какви чудати

проекти работи ཋудият

про̴есор?

Кое чудовище е найͲ

великото му творение?

Каква е историята

на Кърпена глава?

Как изглежда малкото

чудовище? Прочети

описанието му.

Защо е тъжен Кърпена

глава? Кое го измъчва?

Какво ли ще се случи,

когато Съществото се

освободи от каишите си?

Кърпена глава е найͲдоброто

и найͲмилото чудовище на света.

ʥлагодарение на неговите специални

отвари, страшилищата, на които

ཋудият про̴есор вдъхва живот, се

превръщат в добродушни създания.

˃ова не е ли страхххотно͊