Детето посегна и кутията взе.
Майката учудено сви рамене:
– Що за щуротия?
– Мамо, това е музикална кутия.
И детето извади два молива тогава.
И започна по кутията да барабани веднага.
Трака, трака, бум, трясссс!
Всички ахнаха в захлас!
Спряха в миг да пазаруват,
започнаха те да танцуват.
Касиерката скокна, започна да пее,
пазачът намръщен взе да се смее.
Управителят в такт запляска дори
и възторжен изкрещя:
– Давам ти кутията без пари!
Детето прегърна кутията,
етикета прочете отново.
– Ще те наричам Боб, готово.
Ето така в един преобикновен град,
в един обикновен магазин,
едно необикновено дете
откри една необикновена кутия с боб.
От сутрин до вечер забавляваха се те:
една метална кутия и едно дете.
Тракаха, думкаха, дивяха,
щракаха, бумкаха, шумяха.
Мечтаеше детето на глас:
– Ще стана велик барабанист аз!
А кутията Боб от своя страна
също си имаше своя мечта:
– Бъдеще голямо предвиждам за мен.
Ще стана барабан някой ден!
И може би двамата щяха да осъществят заедно тези свои мечти,
ако един ден майката на детето не реши, че момченцето ѝ, горкото,
не може да заспива гушнало кутията с боб във леглото.
И така една сутрин се събуди нашето момче,
но кутията с боб вече бе подменена с мече…
Как момчето
получава консервената
кутия? Защо ѝ дава
името Боб?
По какво личи, че
момчето е талантливо?
За какво мечтае Боб?
В кои думи от текста
чуваш гласа му? Мислиш
ли, че мечтата на Боб
може да се сбъдне?
Авторът пита:
Би ли нарисувал
как изглежда твоята
кутийка Боб! Ще
ѝ разкажеш ли за
мечтата си? Би ли я
споделил и с нас?
К
н
и
ж
е
н
т
е
а
т
ъ
р
…
О
б
л
а
к
ъ
т
н
а
в
ъ
п
р
о
с
и
т
е
.
.
.
И
н
т
е
р
в
ю
с
а
в
т
о
р
а
…
П
о
д
а
р
ъ
к
о
т
а
в
т
о
р
а
…
П
р
е
д
и
з
в
и
к
а
т
е
л
с
т
в
о
.
.
.
ПЪ
Т
Е
ЧК
А
н
а
ч
е
т
е
н
е
т
о
129