Т

уфо никога не беше плавал в океана.

Никога не беше нападал търговски ко

-

раби и рибарски лодки, за да отнеме

скъпоценния им товар. Не беше едноок и ня-

маше дървен крак. Напротив, Туфо си имаше

четири крака като всички котараци по света. И

беше израснал в апартамент с хладилник, те-

левизор и голяма библиотека.

Но едно не можеше да се

отрече – Туфо беше риж.

Като листата на дърветата

есенно време. Беше и хра-

бър, най-храбрият котарак в

жилищния блок – не го беше

страх от асансьора и върве-

ше по парапета на балкона, без да му мигне

окото.

Ако се беше родил на някой тихоокеански

остров, Туфо непременно щеше да стане пи-

рат, и то пират от най-прославените. Но той

нямаше такава изключителна съдба. Израс-

на в една кутия за обувки и не пиеше ром,

а мляко. Всяка сутрин остреше ноктите си в

мокета, но нямаше с кого да влезе в единобор-

ство. Обичаше приключенията, но никога не

беше ходил по-далече от парка, и то не сам,

а носен в най-обикновена пазарска чанта. В

нея той стоеше изправен като на капитански

мостик – очите му внимателно се взираха в

зелените клони, а острите му уши трепваха

при всеки близък и далечен шум.

Освен пиратско име, Туфо имаше и пират-

ско сърце.

Затова тази сутрин избяга от къщи. Видя

вратата открехната и тихо се измъкна в кори-

дора на етажа. След това се втурна по стъл-

бите надолу като рижа светкавица.

Когато излезе на асфалтираната улица,

пред очите му всичко се въртеше. Паркът го

посрещна с хиляди звуци и миризми, отвсякъ-

де го дърпаха неизвестни посоки…Туфо ле-

теше в гората свободен и лек, подобно шхуна

в открито море. Чувстваше, че нещо властно

го вика, че някъде го чакат събития, които без

него не можеха да станат.

И не се излъга.

„Ти не си сам“ – каза му един

вътрешен глас.

А се знае, че всеки вътрешен

глас е по-правдив и от десет

външни гласа.

Мислят го за домашен

любимец. Но той е пират

по душа, пътешественик

по призвание. Мечтае

за приключения и слава.

Приключенията

на Туфо рижия пират

Георги Константинов

132