Северно сияние

за подарък

Петя Александрова

Д

алече, далече, почти на самия Северен

полюс, също живеят деца. И те като

всички деца на Земята ходят на учи-

лище. На първолачетата дават такива зада-

чи: „Два тюлена плюс три моржа минус един

айсберг, колко прави това?“. Или пък: „Три

тюленчета изяли десет шоколада, без да се

скарат, как са ги поделили?“. Много трудни

задачи, нали?

В трети клас учителката иска да напишат

съчинение на тема: „На лов за синя полярна

лисица“. Това за тях е лесна работа.

Вместо с цветни пръчици децата смятат с

моржови зъби, които им подаряват техните

бащи. Тъй като снегът там не се топи през ця-

лата година, часовете по моделиране се про-

веждат навън, на открито. Със сняг и лед, а не

с пластилин, учениците ваят своите любими

герои и животни, които никога не се разтапят

от бледото северно слънце. След училище иг-

раят футбол с белите мечета. На отбора побе-

дител му връчват торта, украсена със захаро-

сани снежинки.

Наистина там няма нито трамваи, нито тро-

леи, затова пък децата пътуват всеки ден на

гърба на опитомени елени.

Децата, които живеят почти на самия Севе-

рен полюс, обичат своя роден край и не биха

го заменили с друг. Освен това те си имат Се-

верно сияние. О, това е нещо, което не може

да се опише, толкова е красиво! Небето, цяло-

то, изведнъж става сияещо и нежно – розово,

жълто, оранжево, виолетово... Това продъл-

жава дълго, ден и нощ. Възрастните, нали са

Кое прави

една детска

книга

прекрасна?

Рецептата е с много

съставки. Искреност,

вълшебство,

въображение

са само три от тях.

20