Двама братя

Българска народна приказка

дно време имало двама братя. И

двамата били женени. По-млади-

ят имал четири деца, а по-стари-

ят нямал. След смъртта на баща си те

не разделили своите нивя, а ги засели

заедно.

Нивята узрели, ожънали ги, овършали

житото и си го разделили поравно.

Мръкнало се. Легнал си по-старият

брат, ала не могъл да заспи. Мислел си

той на ума: „Дали добре си разделихме

житото? Брат ми има по-голямо семей-

ство. Трябва му повече жито заради де-

цата. Чакай да ида и да притуря от моето

жито, ама тъй, че той да не знае!“.

По-малкият брат се събудил през нощ-

та и също така захванал да си премисля дали

вярно са си разделили житото. „Ние с жената

и двамата сме млади и здрави – мислил той –

ето че и децата ще почнат да ни помагат: има

кой да работи и печели. А брат ми е самичък

с жена си, пък е и по-слаб от мене: трябва да

му дам от своето жито.“ И станал, отишъл и

пренесъл от своето жито към братовия си дял.

През деня гледат – и двете части равни. По-

чудили се и двамата, но нищо не си казали.

На другата нощ направили същото, само че в

различно време, затова не могли да се срещ-

нат. Пак останали и двете части на житото

еднакви.

Тъй си притуряли те един на друг няколко

нощи, додето най-после се срещнали. Тогава

разбрали и двамата защо е оставало житото

им все еднакво. С радостни сълзи на очи те

се прегърнали и решили задружно да живе-

ят през целия си живот и във всичко да си

помагат един на друг. И двамата били много

честити.

Какво разбра за двамата братя от началото на приказката?

Защо след подялбата на житото никой от братята не можел

да заспи? Кой въпрос измъчвал и двамата? Какво решили да

направят?

Коя пословица можеш да добавиш в края на приказката?

Добрият човек лошо не търпи.

Добрите приятели са по-мили от братя.

Брат – най-близък приятел.

Добрият човек все добрини прави, но никому не се хвали.

Пословицата

е запомнящо

се изречение, което съдържа

народна мъдрост и поука. С

нейна помощ човек по-добре

разбира другите и себе си и

може да обясни онова, което

чувства и мисли.