Вълшебства

Шарл Перо

мало едно време една вдовица. Тя

имала две дъщери. Голямата прили-

чала на майка си както по външност,

така и по характер. И двете били много непри-

ятни и толкова горделиви, че никой не бил в

състояние да живее с тях. Малката пък била

копие на баща си. Като него била нежна и от-

зивчива, а като добавка била едно от най-кра-

сивите създания на света. Естествено, човек

винаги се привързва към някого, който прили-

ча на него. Така че майката обичала до полуда

по-голямата си дъщеря и ужасно ненавижда-

ла по-малката. Принуждавала я да се храни в

кухнята и постоянно я карала да работи. Меж-

ду задълженията на клетото момиче влизало

и това да ходи за вода с огромна стомна чак

до един отдалечен от дома им извор.

Един ден, докато наливала вода от извора,

към девойката се приближила някаква бедна

старица и я помолила да ѝ даде малко вода.

– Да, добра ми майчице! – казало момичето,

а после наляло вода от най-чистото място в

извора и любезно поднесло стомната на ста-

рицата, за да отпие по-лесно.

– Толкова сте красива, добра и отзивчи-

ва, скъпа моя – казала ѝ тя, – че много ми се

иска да ви направя един подарък. Ето какъв

ще бъде моят дар: при всяка ваша дума от

устата ви ще пада прекрасно цвете или скъ-

поценен камък.

Когато момичето се завърнало у дома, май-

ката му се скарала, че е закъсняло.

– Простете ми, майко – оправдало се то, –

че се забавих толкова! – и при тези думи от

устата му се отронили две рози, две перли и

два големи диаманта.

– Какво виждат очите ми! – смаяла се май-

ката. – Струва ми се, дъще, че от устата ви

падат перли и диаманти. Откъде ги имате, мо-

мичето ми?

За първи път майката я нарекла „дъще“ и

„момичето ми“.

Бедното дете наивно ѝ разказало

какво се било случило на чешмата.

– Така – прошепнала майката. – Ще

трябва да изпратя там и голямата си

дъщеря. – Ама, погледнете, Фаншон.

Няма ли да е чудесно и вие да при-

тежавате същата дарба! За това само

трябва да идете при извора и когато

дойде старицата и ви поиска вода, да

ѝ дадете да пие на драго сърце.

– Само това ми липсваше – грубо ѝ

отговорила по-голямата дъщеря, – да

се разкарвам чак до там.

– Настоявам да отидете – казала

твърдо майката, – при това веднага.

Фаншон тръгнала към извора с мър-

морене. Щом пристигнала там, видяла

една разкошно облечена дама, която ѝ

поискала малко вода. Тя била същата

вълшебница, но този път била приела

Как

приказките

учат на

добро?

С примера на

героите, на

които ни се иска

да приличаме.