Матея

Евгения Войнова

т два дни в къщата на ъгъла имаше

нови обитатели. И както обикновено

става в малките градчета, новината за

новодошлите бързо се разнесе. Най-развълну-

вани бяха децата, тъй като семейството имаше

момиченце.

Казваше се Матея.

На пръв поглед тя беше дете като всички

останали, с изключение на една малка под-

робност, която я отличаваше от връстниците

ѝ – Матея не чуваше... Беше родена така и го

приемаше за естествено. За сметка на това

Матея виждаше думите – нещо, което други-

те не умееха, а и не разбираха. Тя се взира-

ше внимателно в устните на хората, докато

говорят, и по движението им разбираше без-

погрешно всичко, което казват. Съвсем скоро

обаче децата в града решиха, че е по-лесно да

не я забелязват. Само защото беше различна

от тях. Така Матея, освен на ново място, се

оказа и без приятели...

Прекарваше времето сама вкъщи с лю-

бимото си занимание – обичаше да прави

хартиени фигурки. Тези шарени фигурки бяха

единственото разнообразие на малкото моми-

ченце. Те запълваха нейните дни и ѝ помагаха

да не скучае. Матея ги събираше в голям стар

куфар, който я караше да мечтае за далечни

пътешествия...

Когато ѝ омръзваше да изрязва, Матея ся-

даше до прозореца и наблюдаваше играещите

вън деца. Искаше ѝ се да е при тях, но беше

свикнала да ги гледа отстрани.

Всяка пролет в града се провеждаше карна-

вал – голям, шумен и пъстър. Този така чакан

празник заливаше улиците, а шарените кос-

тюми оцветяваха всичко по пътя си. Накрая

шествието спираше в голямата зала и там, на

сцената, обявяваха наградата за най-красив

костюм. Матея знаеше за този карнавал, но

нямаше смелост да участва. Пък и кой би я

забелязал?...

Седмици преди събитието децата от учи-

лището, скупчени на групи, майсторяха де-

корите за сцената. Матея виждаше суетенето

и така ѝ се искаше да помогне, но изглежда,

никой нямаше нужда от помощта ѝ...

Коя е Матея? Представи ни я, като

използваш описанието от текста.

Как се променя отношението на

децата към Матея?

Защо я посрещат с вълнение?

Защо престават да я забелязват?

Как минава денят на Матея.

С какво се занимава тя?

Какво иска, но не смее да направи?

Защо се чувства невидима и

ненужна?

Ако беше на нейно място, как щеше

да се почувстваш? А как ще постъпиш,

ако си на мястото на децата?

Матея не чува, а вижда думите, изричани

от хората. За нея това е нещо естествено.

Но защо ли връстниците ѝ странят от нея.

Дали тя ще намери приятели в новото

училище? Или не ѝ остава друго, освен да

се занимава с хобито си?