ова се случило едно лято. Съвсем бли-

зо до плажа, от който долитали смях и

викове, стърчала сред пясъка стъклена

телефонна кабина. А вътре в кабината стояло

малкото Лили по банско костюмче. С едната

си ръчичка то държало слушалката, а с другата

– пластмасово харпунче… И изведнъж стана-

ло чудо! Кабината потънала надолу като асан-

сьор… защото се била превърнала в подводна

камера за изследване на морското дъно и вече

отвсякъде я обграждала синьо-зелена вода, в

която плували най-различни по вид и цвят съ-

щества. Кабината слизала все по-надълбоко,

докато най-сетне нещо звъннало в нея, тя се

заклатила, спряла неподвижна и Лилито прес-

покойно излязло навън.

Колко красиво било всичко! Странни мор-

ски животни, прилични на хризантеми, шавали

с прозрачни пипала; кафяви и зелени водорас-

ли вълнували приказни пасбища, сред които се

стрелкали шарено набраздени рибки.

Лилито гледало наляво, гледало надясно, но

колкото и да се въртяло... едно ужасно съще-

ство, което се било появило иззад скалите, все

се изхитрявало да остане откъм гърба му, тъй

че Лилито продължавало пътя си, без да подо-

зира опасността.

А какво било това ужасно същество? Риба,

то се знае, но невероятно грозна, кръгла като

балон и все пак цялата ъглеста и бодлива, с

опулени, въртящи се очи и зъбата долна че-

люст, издадена като на куче от породата „Бок-

сер“. Освен това от тъпата Ӝ муцуна се извивал

напред израстък, приличен на въдица, на кой-

то се люлеело червено електрическо фенерче.

Най-сетне, като се уморила да разглежда

гостенката, страшната риба издала силен скър-

цащ звук, който почти не може да се напише

с букви:

– Хрррцчшххщ!... Ще те изям!

Лилито подскокнало и насочило харпунчето

си към нея.

– Чкщхрц! Уплаши ли се? – изскърцала

страшната риба.

– Не! – казало Лилито, макар че доста се

било уплашило. – Защо скърцаш така?

– Това не е скърцане – изскърцала рибата.

– Това е моят смях. Аз съм Ужасът на океана!

Няма по-грозна и страшна риба от мен!

И тя запяла с ужасен глас:

Валери Петров

(1920 – 2014)

Пише поезия, пиеси за театър,

сценарии за филми. И приказ-

ките за деца той създава първо

като пиеси. Те са играни на сцена,

но стигат до децата и в

отделни

книжки с приказки. А накрая са събрани

във великолепната книга „Пет приказки“.

Пук!

Валери Петров

Приключението на Лили започва,

когато тя попада в подводния свят

на приказка, която слуша по теле-

фона. Странните същества, които

среща там, далеч не са добронаме-

рени, направо са опасни. Но в лицето

на най-грозната и страшна риба –

Екзофталмус Птеригохрилис Хафнери,

Лили намира истински приятел. Дали

двамата ще открият вълшебното

бисерче, което прави чудеса?

114