Песента на рибата била страшна, но въпре-
ки това Лилито само запитало:
– Значи, ти се казваш Хрили?
– Да, защо? – запитала страшната риба изне-
надана, тъй като си мислела, че го е уплашила.
– Защото аз пък се казвам Лили – обяснило
Лилито.
– Става римичка — засмяло се Лили-
то.
Лили и Хрили нейде се скрили!
– Глупости! – казала рибата. – Никаква ри-
мичка не става, защото истинското ми име е
Екзофталмус Птеригохрилис Хафнери, от се-
мейството на дълбоководните риби.
– А моето е Лиляна Трифонова Георгиева.
– От семейството на мама и татко.
– Знам – изскърцала рибата. – Чух го. И
какво всъщност търсиш тук, в дълбокото? Дъл-
боко за теб, искам да кажа. А?
– Вълшебното бисерче – казало Лилито.
– Какво бисерче? – запитала рибата.
– Това, дето, на който го намерел, сърцето
му ставало добро – казало Лилито.
– „Дето, на който го намерел“! Така ли се
говори? – изскърцала рибата. – Само за това
Аз съм страшният Хрили с ужасните
челюсти, тъй че ти не разчитай
на своите прелести!
Виж ми зъбите само! Като скръцна
със тях, всичко живо тук долу
си умира от страх, хррц!..
Ч
и
т
а
т
е
л
с
к
и
д
н
е
в
н
и
к
Т
е
с
т
п
о
ч
е
т
е
н
е
П
и
т
ан
и
ц
и
К
н
и
ж
е
н
т
е
а
т
ъ
р
А
ф
и
ш
И
з
л
о
ж
б
а
Ч
и
т
П
ъ
т
е
ч
к
а
т
е
ч
к
а
Ч
и
П
ъ
т
а
т
е
ч
к
а
н
а
ч
е
е
т
т
т
т
е
е
н
н
е
е
е
е
т
т
т
т
т
т
т
т
о
о
о
о
о
изречение заслужаваш да те изям. И къде си
чувала за такова бисерче? – запитала рибата.
– В една приказка пишеше – казало Лилито.
– Приказки! Не ме разсмивай! – казала ри-
бата и скръцнала със зъби. – Ц-ш-к-х-р-х-ц!
Първо, това са измислици, и второ, разсъж-
даваш много глупаво. Дотрябвало ти е да ста-
ваш добра! Само ще си затрудниш живота. По-
добре е на този свят да си лош и жесток, грозен
и страшен, така че всичко живо да се плаши от
теб. Както се плашат от мен! Аз бих те изял
като едно нищо, само че скоро съм обядвал,
така че си ми почти напълно съвсем безразлич-
на. Хайде, тръгвай си, докато не съм си про-
менил решението!
– Ако искам, ще тръгна! Да не е твое море-
то! – казало Лилито.
– Тръгвай си, ти казвам! – повторила запла-
шително рибата.
– Е пък няма да тръгна! – тропнало с краче
Лилито.
– Тогава аз пък ще си тръгна! – казала ри-
бата. – Сбогом с удивителна!
И отплувала нанякъде.
– Сбогом! – извикало след нея Лилито. – Но
аз все пак ще си потърся бисерчето!
– Твоя си работа! – дочул се отдалеч
скърцащият глас. – Не ми се разговаря с
глупави деца. Ц-х-ц-р-щ!
И Лилито продължило пътя си по морското
дъно. А над него зазвучала нежна песничка, от
тези, които нямат край – тъкмо мислиш, че са
свършили, и те пак почват.
?
Как мислиш, защо ужасният Хрили иска,
но не успява да уплаши малкото Лили?
!
Съгласен ли си с Хрили, че в живота е
по-добре да си зъл, отколкото добър? Защо?
!
Открий на илюстрацията с кого ще се
срещне Лили по-нататък и предположи какво
ще се случи.
!
Подгответе и изиграйте „Пук“ като
книжен театър, радиотеатър или на сцена.
115
11
11
11
11
5
1
5
5
5
11
1
1