Джелсомино в страната

на лъжците

Джани Родари

зопино купил вестник, за да направи

удоволствие на Джелсомино, като му

покаже какво пише в печата за неговия

концерт. Вестникът се наричал „Съвършен лъ-

жец“ и, разбира се, целият бил пълен с лъжли-

ви съобщения или такива, които трябвало да

се разбират обратно.

Една статия например била озаглавена „Го-

ляма победа на състезателя Персикети“. А ето

и самия текст на информацията: „Известният

шампион по бягане с чувал Флавио Персике-

ти вчера спечели десетия етап от обиколката

на кралството, откъсвайки се с двадесет мину-

ти от Ромоло Барони, стигнал втори, и с три-

десет минути и петнадесет секунди от Пиеро

Клементини, пристигнал трети. Групата, прис-

тигнала един час след победителя, е била воде-

на от Пасквалино Балсимели.“

Какво странно има в това, ще каже читате-

лят. Състезанието бягане с чувал е състезание

като всяко друго. Нещо повече, даже е по-ин-

тересно за гледане от колоездачните или авто-

мобилните състезания. Всичко това е вярно,

но читателите на „Съвършен лъжец“ знаели,

че такова състезание изобщо не се е състояло,

че Флавио Персикети, Ромоло Барони, Пиеро

Клементини, Пасквалино Балсимели и „група-

та“ никога не са слагали крак в чувал и че не

са и сънували да се състезават.

Джани Родари

(1920 – 1980)

Италиански писател, автор на

много произведения за деца –

„Приключенията на Лукчо“, „При-

казки по телефона“, „Граматика на

фантазията“, „Джелсомино в страната

на лъжците“...

Живяло някога момче на име Джелсо-

мино – уж както всички други, но не

съвсем. То имало толкова силен глас,

че дори когато говорело тихо, можели

да го чуят пътниците в прелитащите

самолети. Тази дарба му носела само

нещастие. Затова Джелсомино тръг-

нал по света, за да търси щастието

си. Но попаднал в чудновата страна

на лъжците….

Работата обикновено ставала така. Всяка

година вестникът организирал състезание за

бягане с чувал на етапи, което изобщо не се

провеждало. Но някои амбициозни граждани,

за да видят името си във вестника, плащали, за

да се включат, и след това всеки ден внасяли

определена сума, за да спечелят етапа. Който

давал най-много, той бил обявяван за победи-

тел и геройствата му се описвали надълго и

нашироко във вестника, като го представяли

за „шампион“, „супер ас“ и т.н. Редът на прис-

тигането бил списъкът на направените вноски.

116