Ян Бибиян. Невероятните

приключения на едно хлапе

Елин Пелин

едно малко градче, при една висока пла-

нина, при една голяма река имаше едно

хлапе. Но то не приличаше на другите

деца от градчето. Първо, то никога не вчесваше

косата си и затова тя стоеше на главата му чор-

лава на челото и смачкана отстрани, прилична

на изгоряла от слънцето трева… Второ, никак-

ва дреха не можеше да стои върху набитото и

здраво тяло на Ян Бибиян здрава и чиста пове-

че от един ден. Той обичаше да ходи бос и за-

това ходилата му бяха разплескани като жаби,

пръстите – разперени, а кожата му беше груба,

мазолеста и нацепена така много от вятър, студ,

вода и други неизвестни причини, че понякога

от някои от тия цепнатини течеше кръв.

Бедните му родители полагаха много труд

и грижи, за да вкарат в пътя своето любимо

и единствено момче, ала напразно. Нищо не

помогна: нито сълзите на майка му, която де-

нонощно работеше чуждо и тъчеше на стана,

нито съветите на трудолюбивия му баща, които

понякога се превръщаха в плесници или дърво.

Понеже нищо не помагаше за облагородява-

не душата на любимия им син, родителите му

се отчаяха, вдигнаха ръка от него и го оставиха

на грижите на провидението.

Веднъж Ян Бибиян скиташе извън града съв-

сем безцелно. Всички деца бяха кое на учили-

ще, кое на работа. Всеки беше зает с работата

си и Ян Бибиян нямаше с кого да се забавля-

ва... Той дълго стоя на моста на реката и хвър-

ля камъни в бистрия вир долу, където играеха

весело дребни рибки. После се качи на една

стара върба и дълго време кука като кукуви-

ца… Нещо чоплеше немирната му душа и не

му даваше спокойствие. Тоя ден не му се удаде

да направи никаква пакост. Без успех останаха

всичките му лоши замисли и той вървеше не-

доволен и мрачен…

Елин Пелин

(1877 – 1949)

„От книгата „Ян Бибиян…“ ще нау-

чиш как Ян Бибиян се сдружи с мал-

кото дяволче Фют, как след това

попадна във вълшебното царство

на великия магьосник Мирилай-

лай и как след чудни и смели приключения

се спаси. Неговите страдания и борбата

му да се освободи от злото облагородиха

душата му, калиха волята му, направиха

го смел и предприемчив. Така той се качи

на Луната и можа да постигне мечтата,

която от векове е движила непримирими

учени с буйна фантазия“.

Елин Пелин зa „Ян Бибиян на Лунатa“

Отведнъж под краката му се совна един го-

лям зелен гущер, удари го с опашка по петата и

се мушна в разсипаната ограда на едно лозе…

Ян Бибиян се наведе, взе един голям камък,

дебнешком пристъпи няколко крачки и хвърли

към гущера. Макар че камъкът падна близо до

зеленото животно, то не се уплаши.

Ян Бибиян предпазливо и тихо тръгна след

него. Гущерът навлезе в лозето и като криволи-

чеше сръчно между току-що раззеленилите се

млади вейки, излезе в малката горичка… Сред

къпините имаше голям камък. Гущерът изпъл-

зя на тоя камък.

120