Какво научи за сърните от разказа на

Емилиян Станев?

Направи художествено описание на Май,

като използваш епитетите и сравненията

от текста. Нарисувай портрета му.

Разкажи историята на Май от негово

име. По какво твоят разказ ще се различава

от разказва на писателя, който представя

героите си такива, каквито са в природата?

Защо трябва да почитаме и да

пазим прородата? Какво ще се случи, ако

нарушаваме природните закони?

А то растеше бързо. Към средата на сеп-

тември тежеше вече осем килограма. Слън-

чевите петънца по тялото му бяха изчезнали.

Май ни следваше като куче и ние го водехме

из планината.

Дойде есента. Заваляха първите студени

дъждове. Запълзяха мъгли. Горите оголяха.

Дебел килим опадали листа покри земята.

Край нашата хижа започнаха да минават ста-

да от сърни.

Един ден нашият Май се изгуби. Тръгна с

дивите си събратя и не се върна. Търсихме го

няколко дни, тъгувахме и най-сетне загубихме

надежда да го видим отново при нас.

Настъпи зимата. Големи преспи се натру-

паха по хребета на планината. Ние стояхме в

хижата край зачервената печка и слушахме

рева на виелицата…

Изведнъж някой като че удари вратата.

Ние се ослушахме.

– Нищо няма – рече моят другар. – Вятъ-

рът блъска.

– Може да е някой пътник – казах аз.

След малко вратата пак се удари. Ние се

втурнахме в коридора… Като отворихме път-

ната врата, бурята хвърли в очите ни облак

снежен прах. В същия миг нещо се блъсна в

краката ни и затрополи по дъсчения под на

коридора.

– Сърна! – извика другарят ми. – Май, на-

шият Май! – добави той и бързо затвори вра-

тата, да не би сърнето да се върне.

Но Май нямаше такива намерения. Той сто-

еше малко уплашено и ни гледаше недовер-

чиво, сякаш искаше да отгатне какво го очак-

ва. Гъстата му козина беше заснежена. Като

се отърси, в коридора се разхвърчаха облак

снежинки и капчици вода. Той се изплези и

облиза върха на горната си устна с дебелото

си черно езиче.

– Ах ти, неблагодарнико! – рече другарят

ми и го улови за предните крака, за да не може

да рита.

Изведнъж кучето залая в двора на хижата.

През гъстите снежни роища ние забелязахме

няколко сърни. Грабнахме пушките, но сен-

ките изчезнаха в мъглата. Тогава разбрахме

защо се върна нашият Май. Гонен от вълците,

той се е озовал край хижата, спомнил си е за

нас и е потърсил нашата закрила. Той прекара

зимата в хижата, докато се запролети. Тогава

пак пое на воля с дивите си братя и сестри.

123