Том Сойер

Марк Твен

астъпи съботното утро. Целият ле-

тен свят беше ведър, свеж и кипящ от

живот…

Том се появи на тротоара с кофа бяла боя в

едната ръка и четка с дълга дръжка в другата.

Погледна оградата и радостта изчезна от све-

та. Дълбока тъга изпълни душата му. Дъсче-

ната ограда беше дълга почти трийсет метра,

а височината Ӝ гонеше три метра. Стори му

се, че животът е безсмислен, че да живееш, е

само бреме. Той въздъхна и потопи четката,

сетне я прокара по първата дъска. След това

повтори, сравни нищожната бяла ивица с нео-

бятния континент небоядисана ограда и седна

обезсърчен на един сандък…

Скоро свободните момчета ще се занижат

край него, отправили се към всевъзможни съ-

блазнителни места, и ще го съсипят от поди-

гравки, че работи. Самата мисъл за това го

изгаряше като огън… В този мрачен и без-

надежден миг го озари вдъхновение. Велико,

прекрасно вдъхновение!

Той взе четката и се залови спокойно за ра-

бота. След малко в далечината се появи Бен

Роджърс – точно от неговите подигравки Том

се боеше най-много. Бен напредваше ту на

един крак, ту на два, ту пък подскачаше – дос-

татъчно доказателство, че душата му е ведра,

а очакванията – големи. Ядеше ябълка и от

време на време издаваше мелодични тръбни

звуци и мощно „бим-бам-бум, бим-бам-бум“,

от което ставаше ясно, че се прави на параход.

Щом приближи, той намали скоростта, сви към

средата на улицата, даде дясно на борд и зави

тромаво, със старателна тържественост, защо-

то всъщност беше параходът „Голямата Мису-

ри“, който гази три метра във водата. Бен беше

едновременно и кораб, и капитан, и корабна

камбана, така че трябваше да си представя, че

стои на собствената си горна палуба, издава

заповеди и ги изпълнява.

– Стоп машина, сър! Дзън-дзън-дзън! –

Маневрата напред почти приключи и той

бавно акостира до тротоара. – Готов за за-

ден ход! Дзън-дзън-дзън! – Ръцете му се из-

пънаха и застинаха край тялото. – Дясна ма-

шина, заден ход! Дзъннн-дзън-дзън! Фшшш!

фшшш-фшшш-фшшш! – В това време дясната

му ръка описваше внушителни кръгове, защо-

то представляваше дванайсетметрово колело.

– Лява машина, заден ход! Дзъннн-дзън-дзън!

Фшшш-фшшш-фшшш! – Лявата му ръка за-

почна да описва кръгове. – Cтoп дясна ма-

шина! Дзъннн-дзън-дзън! Стоп лява маши-

на! Десен борд напред! Стоп! Бавен завой!

Дзъннн-дзън-дзън! Фшшш-фшшш-фшшш!…

Машините свободни, сър! Дзъннн-дзън-дзън!

Отвори продухвателните кранове! Фшшшшш-

шшш! (Машината изпускаше парата).

Том продължи да боядисва, без да обръща

никакво внимание на парахода. Бен се втрен-

чи в него, после каза:

– Охохо! Здравата си закъсал, а?

Никакъв отговор. С очи на художник Том

съзерцаваше последната мазка на четката. По-

сле отново мацна леко и отново огледа резул-

тата. Бен пристъпи към него. Устата на Том

се напълни със слюнка заради ябълката, но

момчето продължи работата си. Бен каза:

– Здрасти, старче! Хванаха те на работа, а?

– О, ти ли си, Бен? Не те забелязах.

– Виж какво, отивам да плувам. Не се ше-

гувам. Не ти ли се ще да дойдеш? Но, разбира

се, ти предпочиташ да работиш. Така де!

Том безучастно погледна момчето и попита:

– Ти на какво викаш работа?

– Ами че това не е ли работа?

Том отново подхвана боядисването и от-

върна нехайно:

„Приключенията на Том Сойер“ е

най-известното произведение на

американския писател Марк Твен

(1835 – 1910). Повечето приключения,

описани в книгата, са се случили в

действителност на Марк Твен и на

негови познати момчета. Но геро-

ите и техните истории са тол-

кова добре разказани от писателя,

че книгата става любима на поколе-

ния деца. С какво ли палавият и непо-

корен Том, който се справя с всяка

заплетена ситуация, продължава да

печели младите читатели от цял

свят?

138