Защо последните орехи той раздава не

на хората, а на свраките?

Какво не разби-

рат хората? Каква надежда той възлага на

свраките? Защо?

Хареса ли ви тази история? Защо авто-

рът ни я разказва?

а) За да се научим как се отглежда оре-

хово дръвче.

б) За да разберем какво чудно нещо е

свраката.

в) За да почувстваме колко удивително

нещо е животът.

Защо овощарят много искал да си завъди

орех? Как успял да го направи? Какво усетил

човекът, когато помирисал листата на непо-

знатото растение в двора си? А когато мла-

дото дръвче дало плод?

Защо овощарят хвърлил орехчета на свра-

ката? Какво направил с останалите орехи?

Кого овощарят нарича „моите хора“?

Защо на следващата година хората сами

отиват при него?

Опиши ореха с изрази от текста. Какво е

орехът за овощаря? Как овощарят посреща

бедата, връхлетяла ореха?

– Свракии! – провикнал се той. –

Свраакии!

Долетели свраките, разкрякали се.

– На, орехи – посял той орехите по земята.

– Хапнете си, хапнете си.

Нахвърлили се свраките – грабнат по един

орех и се разпилеят из полето; върнат се и

отново същото – всичките орехи пренесли.

– Чудно нещо е това свраката – гледал ги

замислен овощарят. – Остави дето е лакома

и бъбрива, ами е голяма забравана – зарови

си орехче в земята и после забрави къде го е

заровила. И през ум не Ӝ минава, че от това

орехче един ден ще стане орехово дърво.

утихнало, овощарят излязъл и видял – орехът

лежал проснат върху обгорялата лайкучка и

от зелените кожухчета се стичали бели капки.

– Гръмотевицата му с гръмотевица – въз-

дъхнал старецът. – Не падна върху петровка-

та, че вече е стара и изсъхнала,

избра ореха…

Дошла есента, а с нея и първите купувачи

на орехи.

– Овощарю! – размахвали кошници отда-

леч. – Узряха ли орехите?

– Няма го вече ореха – гръм го порази…

Ябълки ако искате и дюли – мога да ви дам,

но орехи нямам. Оставих си една крина, ама

то е за свраките. Имам си свраки и за тях са

орехите.

Споглеждали се купувачите, па си тръг-

вали обратно. Гръм – гръм, що да не падне

гръм и върху ореха! Но да хвърлиш орехи на

свраките…

Един ден, когато полето опустяло и вятъ-

рът отвял последните листа и семенца, ово-

щарят взел крината с орехите и излязъл пред

колибата.