Дора Габе
(1888 – 1983)
„Стиховете, които пиша за деца, са
истинска отмора: като прозорче,
през което вдишвам свежа струя,
като детски очи, с които поглеждам
и ми става хубаво, светло. Ако съм запа-
зила нещо хубаво в душата си, това е от
стиховете и от децата.“
Радост
Дора Габе
Градинчице малка, разцъфтяла,
от цветя си цяла побеляла,
от цветя си цяла пожълтяла
и гориш от макове червени.
Ах, вземи, градинчице, и мене!
Направи ми стръкчета ръцете,
направи ми стъбълце крачката,
да ти цъфна най-хубаво цвете,
да посрещам най-рано зората…
?
Какво настроение създават двете сти-
хотворения на Дора Габе? Какви чувства
пораждат у нас?
?
Кой е героят в двете стихотворения?
Към кого се обръща, на какво се радва, с кого
се сравнява, кое го прави щастлив?
?
Как поетът е представил мислите на
героите – чрез монолог или диалог? Епи-
тети или сравнения е използвала поетесата,
за да предаде по-изразително мислите и чув-
ствата на героя?
!
Кое стихотворение предпочиташ? Защо?
!
Можеш ли да размениш заглавията на
двете стихотворения? Защо?
?
Какъв е светът през очите на децата?
Опитай се да отговориш сам на въпросите.
!
Кое е вярно
Пролетта е радост или
радостта е като пролет
? Как би изразил
радостта си от общуването с природата?
Пролет
Дора Габе
Татко ми е насадил
в двора ни дръвче –
него ден съм се родил
мъничко момче.
Оттогаз връстници два
раснем в тоя свят:
сливата ми е сестра,
аз съм неин брат.
Всяка пролет – пълна с цвят,
всяко лято – с плод,
ах, и аз в тоз хубав свят
имам свой живот!
Той сега цъфти, цъфти
в песен, в труд, в игра!
Татко, твоят син честит
много плод събра!
65
65
65
6
5
5
6