Каната за чай

Ханс Кристиан Андерсен

маше едно време една кана за чай, която се гордееше с пор-

целана си, гордееше се с дългото си чучурче, гордееше се

със здравата си дръжка. Тя притежаваше по нещо, което да

я краси отпред и отзад – чучурчето отпред и дръжката отзад. За тях

тя приказваше непрекъснато. Но никога не говореше за капачето си,

което бе счупено и лепено. То бе дефектно, а никой не обича да спо-

менава недостатъците си. Тях ги обсъждат другите. Каната знаеше,

че целият сервиз за чай – чашите, каничката за сметана и купичката

за захар – щяха по-скоро да се сетят за недостатъка на капачето Ӝ и

да говорят за него вместо за хубавата дръжка и за чудесното чучурче.

– Аз ги познавам! – казваше си тя. – Знам и недостатъка си и го

приемам, затова съм смирена и скромна. На всеки от нас липсва по

нещо, но всеки има и някаква дарба. На чашите са дали дръжка, на

купичката за захар – капаче, а аз получих и двете, та и нещо в добавка,

което те никога няма да притежават – чучурче. С него се превръщам

в кралицата на масичката за чай. Купичката за захар и каничката за

сметана се радват на честта да служат на добрия вкус. Аз пък съм да-

ващата, аз съм най-важната, защото разпространявам благодат сред

жадното човечество. Вътре в мен китайските листа се преобразяват

във врялата безвкусна вода.

Каната говореше така през безгрижната си младост. Тя стоеше

върху подредената маса. Поемаше я най-нежната ръка. Но веднъж

нежната ръка бе несръчна. Каната падна, чучурчето и дръжката Ӝ се

отчупиха. За капачето няма какво да говорим, вече казахме достатъч-

но за него. Каната лежеше безсилна на пода, а горещата вода изти-

чаше от нея. Ударът бе тежък за нея, но най-лошото беше, че всички

се смяха. Подиграваха се на нея, а не на несръчната ръка.

– Никога няма да забравя това! – повтаряше каната, когато по-къс-

но си припомняше какво бе преживяла. – Нарекоха ме инвалид, оста-

виха ме в ъгъла, а на следващия ден ме дадоха на една просякиня,

А моята любима

приказка е

„Малката русалка“

Моят любим

герой е

Храбрият

оловен войник

Ханс Кристиан Андерсен е един от най-големите разказвачи на

приказки. Написал е повече от 200. Неговите герои са обичани от

децата в цял свят. Докато общуваме като читатели с тези герои,

се учим да бъдем хора, които създават приказките на живота.

Знаеш ли това?

„Няма по-хубави приказки

от тези, които животът

създава.“