Илийчо и Август

Сотир и Пенко Гелеви

всеки ден апартаментът се опразваше

все повече, докато накрая не остана-

ха само празни гардероби и леглата, в

които спяха.

– Утре е първи август и това е последната

ни нощ в този апартамент! – съобщи тържест-

вено една вечер майка му.

На следващата сутрин Илийчо, сестра му

Емилия, майка му и баща му стояха пред къ-

щата и я гледаха мълчаливо. Тя изглеждаше

по-голяма, по-стара и по-мрачна, отколкото

си бе представял Илийчо, с олющена жълте-

никава фасада, обрасла в зеленина, и с високи

прозорци със зеленикави капаци. Ограда от

ковано желязо опасваше къщата, а през нея се

провираха неподрязаните клони на храстите

от занемарената градина.

– Това е новият ни дом – каза баща му. – За

съжаление не ни стигнаха парите да я ремон-

тираме и отвън.

– В тази къща не може да няма духове –

мрачно рече Илийчо.

Отвътре къщата изглеждаше по-различно.

Всички стени бяха прясно боядисани, дъсче-

ните подове бяха излъскани до блясък, старите

мебели изглеждаха особено красиви с новите

си тапицерии, а невероятно високите тавани

с гипсови орнаменти подхождаха по-скоро на

малък дворец.

Докато оглеждаха къщата, баща му отвори

една врата на втория етаж и побутна Илийчо

вътре.

– Това е твоята стая.

И затвори вратата след него.

До прозореца беше поставено бюро от тъм-

но дърво, отстрани шкаф за книги пробляс-

ваше със стъклените си витрини. Под висок

лампион се мъдреше удобно наглед кресло, а

до него стоеше малка масичка с извити крака.

Леглото беше ниско, с масивни дървени табли

и топки в ъглите. Над леглото висеше картина,

която изобразяваше летящ в небето самолет, а

на стената над креслото висеше друга картина,

доста по-голяма и на нея беше нарисуван пара-

ход с висок черен комин, който бълваше гъст

пушек. Илийчо постоя нерешително в среда-

та на стаята, след това отиде и седна на стола

пред бюрото. През прозореца, над остъкления

покрив на зимната градина, се виждаше задни-

ят двор на къщата, обрасъл с трева и бурени.

Широка пътека, застлана с напукани плочи,

водеше към дървена беседка в дъното на дво-

ра. По средата се разделяше на две и обика-

ляше малък пресъхнал фонтан със зеленясало

мраморно корито. В него на нисък постамент

стояха две каменни гъски, които сякаш кряка-

ха без глас, опънали шии към небето. Целият

ден мина в разопаковане на багажа и подреж-

дане, а щом седнаха около масата за вечеря,

майка му заяви, че в тази къща вече може да

се живее. Илийчо беше на същото мнение, но

въпреки това си имаше едно наум. Когато май-

ка му дойде да го целуне за лека нощ, той го

сподели с нея:

Голямата тайна в живота на Илийчо е

новият му приятел Август. Истинското

име на Август е Орондорамдардагнек.

Но както виждате, не е лесно то да

се прочете, камо ли да се произнесе.

А и странностите на Август далеч

не свършват с името му.