Малка приказка за луната

Кина Къдрева

акво е луната? Какво е луната?

Дали е сълза на слънцето, потекла по

черното лице на нощта, или е бисерче,

изтървано от огърлицата на звездите?

Не! Луната е сребърна лодка, която плува

през морето на нощта, натоварена със сре-

бърни сънища за децата. За всяко дете тя

носи по един сребърен сън. Стига само деца-

та да затворят очи и сребърните сънища като

светлина се спускат от лодката на луната и

отиват при тях, докосват ги и децата стават

малки-малки, по-малки от прашинка. Тогава

сребърните сънища вдигат децата от креват-

четата им, взимат ги на сребърните си ръце,

отнасят ги в сребърната лунна лодка и деца-

та плуват, плуват по небето чак до сутринта.

Кой каза, че луната е сребърна лодка, пълна

със сребърни сънища? Не виждаш ли, че това

е самата златна рибка, която всичко може да

ти даде, стига да я уловиш в мрежата си? Гле-

дай как се гмурка през вълните на облаците в

голямото разбушувано море на небето! Защо

стоиш? Метни си мрежата! И внимавай да не

искаш повече, отколкото може да ти се даде!

Как може луната да е златна рибка, кога-

то е като кристалната пантофка, загубена от

Пепеляшка на връщане от бала в замъка на

хубавия принц!

Според теб учен или писател отговаря на

въпроса какво е луната? Подкрепи отговора

си с изрази от текста.

В какво се превръща луната в мислите на

разказвача? Как писателят прави тези въл-

шебства? Какви думи и изрази използва?

Кое вълшебно преобразяване на луната е

най-интересното за теб?

Какво е за теб луната? Избери отговор

от текста или добави към текста твоя

отговор.

Златната ябълка е! Виж! Вече е узряла в

дървото на нощта. Внимавай! Там в тъмното

дебне ламята!

А защо да не е топка? – Обикновена топка,

хвърлена най-най-високо от някое дете и ос-

танала там горе завинаги.

Какво е луната?

Ами за да

мечтаем.

Още от древността хората са мечтаели да

летят в Космоса. Днес множество изкуст-

вени спътници кръжат около Земята. Косми-

чески апарати летят до най-отдалечените

кътчета на Слънчевата система. Но един-

ственото небесно тяло, на което е стъп-

вал човешки крак, е Луната. Първият човек,

стъпил на Луната, е астронавтът Нийл

Армстронг, прилунил се с космическия кораб

„Аполо 11“. Тъй като на Луната няма дъждове

и ветрове, отпечатъкът от стъпката му

на лунната повърхност остава непокътнат.

Знаеш ли това?

За какво ни

трябва луна,

щом си имаме

слънце?