реди много, много години в малка

къщичка край брега на Егейско море

живял беден рибар със своя котарак

Михалис. Всеки ден той излизал с лодката си

в морето да хвърли мрежите, а когато вечер се

връщал с улова, посрещала го радостна песен.

Защото в къщичката, зад гърненцата със сол

мащерка и чубрица върху високата лавица,

живеел един весел щурец, който по цял ден

свирел на бузуки. И тъй чудесна била песента

му, че дори свети Николай от иконата в близ-

кия параклис се усмихвал, колчем я чуел. Така

се минавали година подир година... Ала след

време щурецът остарял и песента на бузукито

му се чувала все по-рядко. Понякога, когато

оставали само двамата, той слизал при Миха-

лис и тихичко му се оплаквал от болежките си.

През един есенен ден над Егейско море

връхлетяла страховита буря. Дъждът се леел

като из ведро, вълните с рев блъскали брега.

Михалис се ослушвал да чуе стъпките на сто-

панина, ала рибарят не идвал. Когато паднала

нощ, котаракът въздъхнал:

– Лоша работа, приятелю. Види се, морето

е решило да погуби нашия стопанин.

Горе на лавицата щурецът се поизкашлял

и попитал:

– Няма ли кой да му помогне?

– Сега само свети Николай може да го спа-

си – рекъл Михалис. – Чувал съм, че той по-

мага на моряци в беда.

– Ами какво чакаме? – развълнувал се

щурецът. – Да го помолим за помощ!

Ала котаракът Михалис само погледнал на-

вън и поклатил глава. Той никак не обичал да

се мокри. Тогава щурецът с пъшкане се надиг-

нал от мъничкото си легло, нахлупил шапка,

вързал си шал, взел бастуна и закуцукал под

дъжда към параклиса.

В параклиса щурецът се прекръстил пред

иконата на свети Николай и рекъл:

– Свети отче, дошъл съм при теб с молба от

Златното бузуки

Гръцка приказка, разказана от Любомир Николов

сърце. Помогни на нашия рибар да се завърне

жив и здрав от морето.

Погледнал го свети Николай, почудил му

се, а после отговорил с въздишка:

– Късно си дошъл, драги приятелю. Вече

нищо не зависи от мен, а от свети Петър. Нека

попитаме него.

Той погледнал нагоре и се провикнал:

– Хей, Петре! Отворил ли си райската

порта?

– Отворена е, отворена! – долетял от небе-

то гласът на свети Петър.

Свети Николай отново въздъхнал и разпе-

рил ръце.

– Нищо не мога да сторя. Портата е отво-

рена, някой трябва да мине през нея.

Замислил се щурецът и изведнъж

предложил:

– А защо аз да не мина през нея? Вече съм

стар и малко ми остава на този свят.

Като го чул, свети Петър така се смаял, че

надникнал от небето и казал строго:

– Какво ще правиш ти в рая? При нас ан-

гелите поне знаят да пеят. А ти?

Хванал тогава щурецът старото си бузуки

и засвирил така, както никога през живота си.

Тъй омайна била песента, че свети Петър не