Усмивката на мама

Георги Веселинов

Защо гълъбът

е провъзгласен за птичка на мира?

Ангел Каралийчев

Когато утрото настане

и с батко се събудим двама,

над нас изгряват две усмивки –

и слънчевата, и на мама.

Едната свети ни до залез,

а после тъмна нощ я скрива:

усмивката на мама само

завинаги остава жива.

И ако слезем в пещерите

или дълбоко под морето,

когато спомним си за нея,

по-смело ще тупти сърцето.

Дори и там, когато стигнем,

където сто слънца ще има,

сред тях усмивката на мама

ще грее пак незабравима.

Тя ще живее в обичта ни

и в нашите дела прекрасни,

че в трудностите ни помага

и дните бъдни прави ясни.

С какво поетът

сравнява майчината

усмивка?

Кое прави усмив-

ката на мама по-силна

от слънчевата?

огът на войната се разпалил и захванал да се готви за война.

Грабнал копието и щита си, но когато потърсил шлема си – не

можал да го намери никъде. Напрегнал си паметта и най-сетне

си спомнил, че преди една седмица се изтегнал на тревата под сен-

честите дървета. Там трябва да е забравил и шлема си. Тръгнал да

го търси и го съзрял търкулнат в храстите. Навел се да го прибере,

но си дръпнал ръката като опарен – в шлема вече свила гнездо една

гълъбица, снесла яйца и легнала да ги мъти. Погледнал войнственият

бог кротката майка, почесал се по тила и решил да отложи войната,

докато птичката измъти яйцата и отгледа пиленцата си. Гневът на

бога утихнал и той съвсем забравил, че се е канел да ходи на война.

Как ще отго-

вориш на въпроса

от заглавието на

легендата?