■

БЛАГОСЛОВИИ И ПРОКЛЯТИЯ (КЛЕТВИ)

Както вече знаем (от урока за Коледа), в най-общ смисъл

благослови-

ята

е благопожелание, наричане за всякакви добрини – здраве, щастие, ус-

пех. Тя изразява вярата в магическата сила на думите. Самата дума

благо-

словия

е много изразителна, защото съставките ѝ са „благо“ и „слова, ду-

ми“. Като част от ритуала обаче под

благословия

се разбира

образен из-

раз

чрез който се изказва тържествено благопожелание

. В миналото

благословиите са имали значителна роля в семейната и в църковната тра-

диция. Произнасяли са се на календарни и семейни празници, съпровож-

дали са празничните ритуали на Коледа, Великден, сватби и кръщенета.

Проклятията

(или клетвите) съдържат пожелания за зло. Ритуални-

те проклятия, също като благословиите, имат образен език и се произна-

сят тържествено.

Думата

клетва

се използва в два различни смисъла – като зложела-

ние, изречено към някого, но и като тържествено обещание в името на

нещо свято, като даване на обет.

В „Легенда за рома“ са противопоставени клетвите на разгневения от

бягството на сина си цар Баба и благословиите на царица Дай. На гнева на

бащата противодейства любовта на майката. В клетвите и благословиите е

представен животът на ромите и техните общи характеристики.

От клетвите се определя

скитническият им живот

(„И никога да ня-

ма място под слънцето за тях и поколенията им напред.“), възприема-

нето им навсякъде като

чужденци

(„И никой да не разбира езика им по

света.“), бездомното им съществуване („И по прашни пътища да ходят и

покрив над главата си да нямат.“),

бедността

(„Голи и боси да се скитат

и нищо по света да не познаят.“), принудата да се прехранват с

кражба

(„Гонени отвсякъде да бъдат и хляба си да крадат.“).

От

благословиите

се ражда способността им да бъдат

щастливи

(„И да бъдат много щастливи.“),

гадателските

им способности („И с

пророчество хляба да си изкарват.“),

артистичността

им („И хубаво да

пеят и най-хубавите танци да са техни.“),

веселият

им нрав („Най-весе-

ли по нрав да бъдат.“), чудесната закрила („моята любов ще ви закриля“,

„по пътищата тежки, навсякъде ще бъда с вас“).

Клетвите и благословиите в тази легенда оформят

опозиционни

двойки

. Прави впечатление, че въпреки равния брой на клетвите и бла-

гословиите благословиите се оказват по-силни и доброто побеждава.

■

ГЕРОИТЕ

Героите на „Легенда за рома“ са необикновени, те са способни на чу-

деса и вълшебства. Цар Баба и царица Дай могат с думите си да опреде-

лят бъдещето и съдбата на хората. Същата дарба имат и дъщерите им. По

това те приличат на герои от вълшебните приказки. Прилика с народните

приказки има и в това, че дъщерите са три (във фолклора братята или се-

стрите са обикновено по трима/три). За вълшебните приказки напомня и

кристалният дворец, където живее семейството на цар Баба.

■

ТЕМИТЕ

Основна тема

в „Легенда за рома“ е

народната съдба на ромите

защо е такъв животът им, какво е определило народностния им характер.

За разлика от митовете, библейските разкази и легендите с религиозни

сюжети, където светът е създаден от бога (или бога и дявола), в тази ле-

генда съдбата на ромите се определя от прародителите на ромския на-

Различни

разкази

за човека

и света

131