Една вечер, тъкмо когато слънцето беше залязло, из гората изхврък-

на цяло ято прекрасни бели птици; толкова хубави птици патенцето ни-

кога не бе виждало. Те се отличаваха с ослепителна белота и имаха дъл-

ги, стройни шии: това бяха лебеди. Птиците издадоха някакъв чуден звук

и като разпериха великолепните си бели криле, отлетяха от студената

страна към топлите земи отвъд морето. Те се издигнаха високо-високо и

бедното грозно патенце изпитваше едно особено чувство, като ги гледа-

ше. То се завъртя във водата като колело, изпъна високо шията си след

тях и изведнъж нададе такъв висок и странен вик, че само се изплаши.

Ах, то не можеше да забрави тия прекрасни, щастливи птици и когато те

се скриха от очите му, то се гмурна чак до дъното, изскочи отново над

водата и дълго време не можа да дойде на себе си от вълнение. То не зна-

еше как се казват тия птици, не знаеше и накъде отлитат те, ала изпит-

ваше към тях такава обич, каквато не бе изпитвало към никого на света.

То никак не им завиждаше; пък и можеше ли дори през ум да му мине да

пожелае на себе си такава хубост! Бедното грозно патенце щеше да бъде

много радостно, ако поне патиците го търпяха помежду си.

А зимата беше люта, страшно люта!

Изненада ли ви този откъс? Защо?

Какво ново разбрахте за грозното патенце?

Как според вас ще завърши приказката? Защо?

Прочетете последния откъс.

***

Би било твърде тъжно да се разправят всички патила и приключения,

които бедното патенце трябваше да преживее през тая люта зима. Когато

слънцето започна да топли пак земята, то лежеше в блатото между тръс-

тиката. Чучулигите пееха, пролетта се беше върнала отново.

Изведнъж патенцето почувства как крилете му се разперват, как за-

шумяват по-силно отпреди и го понасят бързо напред. Преди да се опом-

ни, то се намери в една голяма градина, гдето ябълковите дървета бяха

вече покрити с цвят, а бъзовината ухаеше и свеждаше зелените си клони

над лъкатушещите канали. Тук беше много хубаво, миришеше на пролет.

И ето, из гъсталака на дърветата се показаха три великолепни бели лебе-

да. Те шумяха с криле и плуваха гиздаво по водата. Патенцето познаваше

тия чудни птици. Обхвана го някакво странно, тъжно чувство.

„Аз ще отлетя при тях, при тия прекрасни птици. Те ще ме убият за

туй, че съм толкова грозно, а пък се осмелявам да се приближа до тях.

Но нека тъй да бъде! По-добре да бъда убит от тях, отколкото да пона-

сям щипането на патиците, боя на кокошките и да търпя всякакви лише-

ния през зимата.“

И патенцето полетя, спусна се във водата и заплува срещу великолеп-

ните лебеди. Те го забелязаха, размахаха криле и тръгнаха право към него.

– Убийте ме! – прошепна патенцето и като наведе глава към водата,

зачака смъртта. Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето собстве-

но отражение, но не някаква тъмносива птица, безобразна и неподвиж-

на, а бял, строен лебед.

Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от

лебедово яйце.

Сега младият лебед мислеше с радост за патилата, които беше прежи-

вял. Благодарение на тях той можеше да оцени още по-добре своето се-

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

Различни

разкази

за човека

и света

161

210

215

220

225

230

235

240

245

250