гражданите златото весело напявало тирилин-тирилин и те вдигали ръце

към небето и викали: „Слава на тоя, който е надарил нашата мома с та-

кава хубост!“.

Какво голямо събитие очаквате да се случи? Защо

мислите така?

Прочетете следващия откъс.

Ала ето че един страшен главатар, който живеел на отсрещния мор-

ски бряг, чул за тия чудеса. Такава завист го замъчила, както дяволите в

пъкала не мъчат. И решил той да завладее богатствата на тоя град, да от-

влече чудната мома. Викнал:

– Нека се готвят моите воини безбройни! Нека наточат ятаганите си!

Нека потопят стрелите си о смъртоносна отрова! Нека покрият щитовете

си с още един слой желязо! Нека си сложат железните капи, нека си об-

лекат ризниците и се строят на големия мегдан!

Скоро безчет войници се качили на бързокрили кораби и се стоварили

на отвъдния бряг. С викове те нахълтали в щастливия град, като хвърля-

ли облаци стрели на всички страни. Пламнали хубавите къщи, по улиците

рукнали реки от кръв, охкания и стонове на умиращи заменили безгриж-

ните песни и смехове. Още слънцето не залязло и всички оцелели от стре-

лите, маждраците и ножовете люде били заробени и оковани във вериги.

Дорде войниците грабели и палели къщите и дюкяните, техният глава-

тар се втурнал в сарая и се изправил пред момата с кървава сабя в ръка.

– Ти си моя! – извикал той гръмовито. – Сега аз ще разчесвам свиле-

ните ти коси; аз ще вдъхвам уханията на гюловете, които капят от стра-

ните ти; аз ще вкусвам плодовете от твоите уста; мои ще бъдат всички

богатства, що ражда земята под благотворния ти взор!

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

Различни

разкази

за човека

и света

135