На главатаря мечът му бил остър, ала умът му – тъп, ризницата – теж-

ка, ала главата – лека. Погледнал той полумесеца и му се сторило, че да

се пресегне, ще го хване. Изсмял се глумливо:

– О, мъдрецо, кой ти е дал тоя плитък ум? И това ти наричаш трудно

юначество? Детинска работа е туй! Ей сега ще ида на планината, ще до-

копам месечината, на коляното си ще я строша и парчетата в глупавата

ти глава ще запратя.

– Не мисля, че това е толкова лесно – предупредил го старецът. – На

тебе ти се чини, че месечината виси над главата ти, ала ще видиш, че

тя е далече и високо. И колкото повече я наближаваш, толкова повече

ще ти бяга. Сега тя ти се струва мъничка, а като дойдеш по-близко до

нея, ще видиш колко е голяма. Мислиш, че е самичка, а тя има безчет

пазачи – всички звезди на небето. Няма току-тъй да ти я отстъпят. Те

стоят в непристъпна кула, подобна на градоносен облак, и тяхното оръ-

жие е по-страшно от небесен гръм. Трудно ще се добереш дотам и още

по-трудно ще надделееш звездите пазачи.

Главатарят не искал повече да слуша. Махнал с ръка, затръбили бой-

ните тръби, забили барабаните, задрънкало окървавеното оръжие.

Събрали се всички войници и тръгнали към планината, над която ви-

сяла месечината.

Съвпадна или не съвпадна вашето очакване с разви-

тието на действието?

Какво проверява най-старият мъдрец у главатаря?

Защо мислите така?

По какъв начин главатарят ще плени месечината

според вас?

Прочетете следващия откъс.

Вървели, вървели през камънаци и пущинаци; пътя им преграждали

дълбоки пропасти и високи планини. Денем пек ги изпичал, нощем мраз

ги мразил, а те все вървели, препъвали се, падали; някои оставали да ле-

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

Различни

разкази

за човека

и света

137

85

90

95

100

105