ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН

ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ

ДА ПРОЧЕТА

Авторът и приказката сигурно са ви познати. Ако

сте чели творбата, предайте накратко това, кое-

то си спомняте от нея.

Прочетете първия откъс.

Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръжта жълтееше по поле-

тата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на купи по ливадите, а щър-

келът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египет-

ски – тоя език той беше научил от майка си. Край полетата и ливадите се

простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно ху-

баво беше извън града!

На едно открито място, цял залян от слънчева светлина, се издигаше

стар чифликчийски дом, обграден с дълбоки канали. От неговите стени

до самата вода растяха репеи, и то толкова високо, че под някои от тях

децата можеха да стоят прави, без да се навеждат. Там беше също та-

ка пусто, както и в най-дълбокия горски гъсталак. Там именно лежеше в

гнездото си младата патица и мътеше патенца. Тя лежеше вече толкова

отдавна, че просто Ӝ бе дотегнало да чака. Освен туй в тоя пущинак ряд-

ко Ӝ идваше някой на гости. Другите патици предпочитаха да плуват в ка-

налите, вместо да седят под репея и да крякат с нея.

Най-сетне яйцата започнаха да се чупят едно по едно.

– Пий! Пий! – изпискваше нещо отвътре и от всяко яйце се показва-

ше по една главичка.

– Кряк! Кряк! – каза патицата и всички патенца се събраха около нея

под зелените листа и започнаха да се оглеждат на вси страни.

Тяхната майка им позволяваше да гледат, колкото си искат, защото

зеленият цвят действа добре на очите.

– Ах, колко голям е светът! – извикаха всички патенца. Наистина се-

га те се чувстваха много по-нашироко, отколкото по-преди в яйцата.

– Да не мислите, че това е целият свят? – рече майката. – Охо,

той се простира много по-надалеч, отвъд градината, чак до боста-

на с дините. Ала там аз никога не съм ходила. Да, а я да видим се-

га всички ли сте тук – продължи тя и стана.

ДА СЕ

ВПИША

В ТЕКСТА

Различни

разкази

за човека

и света

155