– Да, но то е много голямо и никак не прилича на другите – отвърна

патицата, която го беше клъвнала, – затова трябва да го поощипем.

– Какви милички деца имате – каза старата патица с парцалчето на

крака. – Само онова там е малко грозничко. Добре ще бъде, ако бихте

могли да го преработите!

– Туй е невъзможно, ваша милост! – каза майката. – Наистина то не

е хубаво, ала има добър характер и плува също тъй добре, както други-

те – дори, смея да кажа, малко по-добре от тях. Аз мисля, че след време

то ще израсте както трябва и ще стане по-малко. – И тя го почеса по гър-

ба и му оглади перцата. – При това – добави тя – то е мъжко и може да

мине и без хубост. Аз мисля, че то ще бъде много силно и ще си пробие

път в живота.

– Другите дечица са много милички – каза старата патица, – чувствай-

те се, моля, като у дома си и ако намерите някъде глава от змиорка, мо-

жете да ми я донесете.

И патенцата наистина се чувстваха като у дома си. Ала върху бедно-

то патенце, което се беше излюпило последно и беше толкова грозно, се

сипеха удари и подигравки от всички страни; биеха го и го хапеха не са-

мо патиците, но и кокошките… „Много е голямо“ – говореха всички, а

един пуяк, който се беше родил с шпори и поради тая причина си въоб-

разяваше, че е цар на всички птици, се наду като кораб с изпънати плат-

на, връхлетя право към патенцето, закурлюка и от злина почервеня ка-

то рак. Бедното патенце не знаеше какво да прави и къде да отиде; беше

му много мъчно, че е тъй грозно и че целият птичи двор му се присмива.

За какво събитие става дума в текста? Защо ми-

слите така?

Кое от нещата, които стават в текста, е добро?

А кое е лошо? Защо мислите така?

Вие как бихте се държали с грозното патенце?

Защо?

Прочетете следващия откъс.

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

Различни

разкази

за човека

и света

157