Тъй измина първият ден, ала следният беше още по-лош за него. Всич-
ки гонеха бедното патенце. Дори сестрите му се сърдеха и постоянно го
навикваха:
– Дано те котка изяде, проклетнико!
А майката казваше:
– Да може да се запилее нанякъде!
Патиците го хапеха, кокошките го биеха, момичето, което носеше
храна на патиците, го риташе с крак.
Най-сетне патенцето не можа да издържи и прехвръкна през стобора.
Малките птички пръхнаха уплашено из храстите.
„Те бягат само защото аз съм толкова грозно“ – помисли си патенцето
и затвори очи, ала все пак побягна напред и стигна до едно голямо блато,
гдето живееха диви патици. Там то прекара цялата нощ. Беше уморено и
сърцето му щеше да се пръсне от мъка.
На сутринта дивите патици се извиха във въздуха и съгледаха новия
си другар.
– Що за птица е това? – попитаха се.
А патенцето се обръщаше на всички страни и поздравяваше, доколко-
то умееше.
– Ти си много грозно! – казаха дивите патици. – Ала туй не ни влиза в
работа, стига само да не ти хрумне да се ожениш за някоя от нашето се-
мейство.
Горкото! То съвсем не мислеше за женитба. То искаше само едно: да
му позволят да лежи в тръстиката и да пие блатна вода.
Тъй прекара патенцето цели два дена. Тогава дойдоха два диви гъсока.
Те се бяха излюпили наскоро и затова бяха твърде смели.
– Слушай, приятелю! – казаха те. – Ти си толкова грозен, че не можеш
да ни пречиш. Искаш ли да хвръкнеш с нас и да станеш прелетна пти-
ца? Тук наблизо има друго блато, гдето живеят няколко мили, прекрасни
гъски. Те всички са госпожици и умеят да казват „кряк“. Там ти можеш
да си намериш щастието, макар и да си толкова грозен.
– Бум! Бум! – разнесе се в същата минута гърмеж и двата диви гъсо-
ка паднаха мъртви в тръстиката; водата се обагри от кръвта им. – Бум!
Бум! – чу се отново и цяло ято диви гъски изхвръкнаха из тръстиката.
Гърмежите зачестиха. Имаше голям лов. Ловците бяха обградили бла-
тото. Синкав дим пълзеше като облак между тъмните дървета и се губеше
Различни
разкази
за човека
и света
158
100
105
110
115
120
125
130