Прочетете следващия откъс.

В това време братята започнали да теглят въжето, а момъкът взел

пръстена и се сбогувал с девойката. После зачакал да спуснат въжето и

за него, ала напразно. Тогава земята се разтворила, най-малкият брат по-

летял надолу и паднал върху черния овен. Той го понесъл още по-надо-

лу, към долната земя, хвърлил го там и изчезнал.

Клетият момък тръгнал накъдето му видят очите. Повървял малко и

стигнал до една къщурка в края на голям град. Там живеела бабичка, коя-

то никого си нямала и прибрала момъка да преспи при нея. За вечеря ба-

бичката почнала да меси хляб, но вместо с вода, месела го със сълзи.

– Защо плачеш, бабо? Защо месиш хляба със сълзите си? – свило се

сърцето на добрия момък.

– Как да не плача, сине! Един змей се е появил тука и не ни позволява

вода да си налеем, ако не му дадем да изяде някое момиче. Аз имах шест

дъщери. Давах, давах – нито една не ми остана. Змеят вече цяла година

не е пускал водата. Днес царят изпрати дъщеря си – да я глътне змеят, да

се насити и да отвори реките. Утре ще имаме вода.

Кое от нещата, които стават в текста, е добро?

Кое е лошо? Защо?

Какво очаквате да се случи? Какво ви кара да

ми-

слите така?

А вие как бихте постъпили, ако сте на мястото на

малкия брат? Защо?

Прочетете следващия откъс.

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

Фолклорен

модел

за света

58

75

80

85

90