Бабичката, като станала, измила се и тръгнала да иде на църква. Тя

имала гадинки – змии, гущери, ей такива, дето да бяга човек от тях, и за-

ръчала на момичето да им попари трички и да ги нахрани.

– Не бой се от моите гадинки – рекла бабичката, – те не хапят.

Изненада ли ви този откъс? Защо?

Как си представяте момичето? Опишете го.

Как ще постъпите, ако сте на мястото на момиче-

то? Защо мислите така?

Прочетете следващия откъс.

Момичето попарило трици, оставило ги да изстинат и нахранило га-

динките. То имало гердан от мъниста, разнизало го и вързало на всяко

гадинче гердан от мъниста.

Бабичката, като се върнала, гадинките я посрещнали и взели да Ӝ се

хвалят:

– Бабо, кака ни върза герданче!

Пък бабичката им викала:

– И баба ще върже на кака герданче! Близо до колибата на бабичката

имало река. Като се наобядвали, бабичката рекла на момичето:

– Хайде да идем край реката, че да ме попощиш.

Момичето било послушно, попоскало бабичката. Подир малко тя му

рекла:

– Докато ме пощиш, аз мога да заспя, а ти, видиш ли водата, че потече

червена, не ме събуждай. Като видиш, че потече синя, не ме събуждай.

Като потече жълта, да ме събудиш!

Как си представяте бабичката? Опишете я.

Какво според вас ще направи възрастната жена?

Защо мислите така?

Прочетете следващия откъс.

Бабичката подир малко заспала и момичето видя-

ло, че реката по едно време придошла червена. Ка-

то се изтекла червената вода, придошла пък си-

ня. Като минала и тя, придошла пък зелена. По-

дир нея придошла черна вода. По едно време

дотекла жълта вода. Тогава момичето събуди-

ло бабичката. Тя бърже го уловила за косата,

гмурнала го в реката и извикала:

– Дръж, баби, каквото можеш!

То стиснало каквото му попаднало в

ръцете, а когато бабичката го изва-

дила от водата, видяло, че дър-

жи едно сандъче. Туй сандъ-

че било пълно с жълтици.

Подир туй бабичка-

та му рекла да си иде

вече у дома със сан-

дъчето. Тя го пове-

ла през гората и му

показала пътя.

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

А КАКВО

МИСЛЯ АЗ

Фолклорен

модел

за света