™

Хo

дих,

хо - дих,

ма - мо,

ниг - де

не

на

ме

рих,

ниг -

де

не

на -

ме - рих

хо - ро

да

иг

ра

е.

азаруването

е стар български обичай – жизнерадостeн

пролетeн празник на плодородието и здравето, на момите

и девойките. В него участват само момичета лазарки. Специ-

ално за този празник те разучават и изпълняват лазарски песни

и танца

буенек

(буенец, боенек).

В Източните Родопи девойките приготвят за момиче сираче

специална кукла. В Южна Тракия и в някои райони на Родопите

лазарките пеят и за дъжд – обичая

„

пеперуда

“.

Неделята след Лазаровден в народния календар е известна

като Цветница или Връбница. В този ден продължават лазар-

ските обреди и обичаи. В някои краища на България момите

отиват на реката и избират кумица, а обичаят се нарича

кумичене.

ЛАЗАРСКО ХОРО

народна песен от Тракия

Ходих, ходих, мамо,

нигде не намерих (2)

хоро да играе.

Та отидох, мамо,

долу в Дуваново.

Дувановски моми

хоро играеха,

хоро лазарица. (2)

Вързах коня, мамо,

че се хванах, мамо,

до мома Марийка.

Тя ми рече, мамо:

– Не играй на лудо,

не дигай прахове,

че ще ми опрашиш

аленото сукно.

Диалектни думи

нигде

– никъде

сукно

– мек вълнен плат

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

В кои обичаи

участват

само момчета? А в кои –

само момичета?

Какво е общото

различното между коледу-

ване и лазаруване?

Запазени ли са

във вашия

регион пролетни народни

обичаи?