62
Б
Ъ
Л
Г
А
РС
К
АТА ПОПУЛЯРН
А
М
У
З
И
К
А
ПЕСЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
музика
Димитър Петков
текст
Иван Генов
пее
Леа Иванова
БЕЛОКАМЕННА ЧЕШМА
музика
Тодор Поптошев
текст
Иван Попов
пее
Аспарух Лешников
Пътнико свиден, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят,
дето минаваш – пей и мечтай,
но не забравяй родния край!
Припев:
Че на света е само една
нашата мила, родна страна!
Много родини има в света,
има градини с чудни цветя,
ала го няма пълния с блян,
с песен хайдушка роден Балкан.
Припев
Ти ще пребродиш много страни.
Всички народи ти обикни,
но не забравяй, пътнико горд,
своя прославен, трудов народ.
Припев
Аспарух Лешников – Ари
е изпълнител на шлагери с
огромна известност през 30-те и 40-те години на мина-
лия век. Малко са певците в българската история, които
могат да му съперничат по международно признание,
тираж на издадени плочи, брой на концертни турнета
по света. Концертира и прави записи с най-модерната и
известна за времето си мъжка вокална група
„
Комедиан
хармонистс
“,
създадена през 1927 г. в Германия.
РЕПЕРТОАР
–
съвкупност от
произведенията,
които се изпълняват
от един артист.
ШЛАГЕР
– музикален
хит; стил в
популярната музика.
Аспарух
Лешников
(1896 – 1978)
Леа Иванова
(1923 – 1986)
В българската музика има една легенда и тя се нарича
Леа Иванова.
Един живот, отдаден без остатък на
песента и публиката, изживян артистично, с усмивка.
Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“
Лея Иванова пее с утвърдените оркестри
„
Опти-
мистите
“, „
Джаз Овчаров
“, „
Славянска беседа
“
до средата
на миналия век
.
От 1957 г. работи с оркестър под ръко-
водството на Еди Казасян (неин съпруг) почти 30 години.
Участва в шоупрограми в Западна Европа, САЩ, Канада,
Южна Америка, Близкия изток. Нейни хитови български
песни от богатия
є
репертоар
са
„
Чико от Порто Рико
“,
„
Шу-шу-мушу
“.
Йосиф Цанков
(1911 – 1971)
е основоположник на българската
забавна
музика. Творчеството му
включва стари шла-
гери, концертни пиеси, танцова и филмова музика, много
прекрасни песни като:
„
Приказка
“, „
Песен моя, обич моя
“,
„
Повей, ветре
“, „
Море на младостта
“
и мн. др.
Смята се, че в средата на миналия век започва първият
етап от развитието на българската популярна музика,
наричана в тези години естрадна музика.