43
СЪЮЗ
1.
Обяснете защо бухалът се е съгласил да обикаля света със сляпото
магаре.
2.
Как разбирате израза
горчива съдба
? Коя е причината за нещастната
съдба на бухала и на магарето?
3.
С какво значение е употребена думата
упорит
в изречението
Но бил
упорит и продължил да съветва магарето
?
а)
самонадеян
б)
постоянен
в)
трудолюбив
г)
неуморен
4.
Каква е поуката от баснята?
5.
Прочетете първото изречение от текста и определете вида му.
Ако сте работили правилно, сте установили, че изречението е слож-
но по състав. Състои се от две прости изречения, свързани с думата
но
. Като част на речта тази дума се нарича
съюз
.
Съюзът
е неизменяема част на речта, която свързва думи в прос-
тото изречение или отделни прости изречения в едно сложно.
Най-често срещани съюзи са:
и, но, а, че, да, за да, обаче, или, или–
или, дали–или, ту–ту, нито–нито, дали
и др.
Бухал и магаре
Едно сляпо магаре тръгнало надалеч, но се изгубило в гората. Било
вече нощ, а магарето не можело да намери пътя ни напред, ни назад.
Срещнало бухала и той му станал водач. Бухалите виждат в тъмнина-
та. Този знаел къде има пропасти и хълмове. Когато се развиделило,
двамата открили пътя.
Магарето не искало да се раздели с такъв опитен водач. Започнало
да моли бухала да остане с него, за да обиколят заедно света.
Бухалът се поласкал от мисълта колко високо го ценят и кацнал на гър-
ба на сляпото магаре. Тръгнали на път. Но ги очаквала горчива съдба.
Щом изгряло слънцето, бухалът вече не можел да вижда нищо. Но
бил упорит и продължил да съветва магарето:
– Пази се! Надясно има блато!
Но нямало нищо такова. Напротив! Опасността ги дебнела отляво,
накъдето се устремили двамата.
– Давай по-вляво! А така, а така – още вляво! – командвал бухалът.
И двамата паднали в една дълбока пропаст.
Иван Крилов, из „Бухал и магаре“
Прочетете
баснята за животни и може би ще си
направите интересни изводи за хората.
поласкавам се
гл.
Изпитвам
удоволствие, става ми при-
ятно от нечии добри думи за
мене.
развиделявам
се
гл.
Започ-
ва постепенно да се вижда
сутрин; разсъмва се.
6.
Определете двойките думи като части на речта и ги свържете с някои
от съюзите:
и, но, а, обаче, или, или–или, нито–нито, да, че
.
пролет – лято; голям – добър; обут – облечен; едно – две; аз – ти;
плача – смея се; бързо – качествено
6.1. Разширете контекста на вашите съчетания от думи, като ги
включите в изречения.
90