Направете опитa

Полезно или вредно е триенето

В някои случаи триенето е полезно, а в други – вредно.

При движението на хората, животните и превозните средства

триенето е полезно. Когато ходим, ние се отблъскваме с крака от

земята. Ако нямаше триене бихме се хлъзгали, без да можем да се

придвижваме напред, а автомобилите биха буксували на едно мяс-

то. Без триене движещите се превозни средства пък не биха могли

да спрат – спирачките им няма да действат.

За да се осигури достатъчно триене, асфал-

товото покритие на пътищата се прави с опре-

делена грапавост, а гумите на автомобилите се

правят с релефни повърхности (фиг. 6). През

зимата тротоарите и хлъзгавите участъци на

пътищата се посипват с пясък.

Благодарение на триенето ние можем да дър-

жим в ръцете си различни предмети, да свърз-

ваме с болтове и гайки частите на машините.

В други случаи триенето е вредно. То е при-

чина за износването на движещите се части на

машините. Затова се прилагат различни спосо-

би за намаляване на триенето. Допиращите се

повърхности се правят гладки и между тях се

поставя смазка. При възможност хлъзгането се

заменя с търкаляне, като се използват колела и

лагери (фиг. 7).

Помислете и отговорете

1. Защо когато поставим книга

върху наклонена плоскост, тя

се задържа на нея, а не се хлъзга

надолу (фиг. 8)?

2. Полезно или вредно е триенето, когато пишем?

3. Защо движещите се части на автомобила се смазват

с масло, а спирачките – не?

Вече научихте

сила на триене



Посоката на силата на

триене е противопо-

ложна на посоката на

движението.



Триенето при търкаля-

не е по-малко от трие-

нето при хлъзгане.

Нещо повече

Изобретяването на колело-

то е едно от най-големите по-

стижения на човешката мисъл.

С колелото хората се научили

да намаляват триенето, като за-

менят триенето при хлъзгане с

триене при търкаляне.

Изобретяването и използ-

ването на първото колело да-

тира от 7000 г. пр.Хр.

Измерете силата на триене веднъж, когато трупчето се хлъзга

(фиг. 4), и втори път – когато се търкаля върху поставени под

него цилиндрични моливи (фиг. 5).

Сравнете по големина силите на триене в двата случая.

ИЗВОД:

Силата на триене при търкаляне е по-малка от силата на

триене при хлъзгане.

Затова телата се придвижват по-лесно, когато са поставени

на колела.

Фиг. 6

Фиг. 7. Лагерът е машинна част

с търкалящи се метални топчета

за намаляване на триенето

Фиг. 5. Измерване силата

на триене при търкаляне

дв

тр